Девет случая на Шерлок Холмс

– Никаква, сър.

– Лорд Солтайър в неговия клас ли беше?

– Не. Доколкото знам, двамата нито веднъж не са си говорили.

– Много странно. Момчето имаше ли велосипед?

– Не.

– А липсва ли нечий друг велосипед?

– Не.

– Сигурен ли сте?

– Напълно.

– Предполагам, че не допускате немецът да е тръгнал с велосипед посред нощ, понесъл момчето на ръце?

– Не, разбира се.

– В такъв случай каква е вашата хипотеза?

– Възможно е да са използвали велосипеда само за заблуждение. Да са го скрили някъде и да са тръгнали пеша.

– Възможно е. Аз лично смятам обаче това обяснение за неубедително. Под навеса е имало и други велосипеди, нали?

– Да, няколко.

– Защо тогава не са скрили два велосипеда, ако са искали да оставят впечатлението, че са заминали с тях?

– За това не помислих.

– Щяха да скрият два, разбира се. Не, тази хипотеза е несъстоятелна. Все пак изчезването на велосипеда би могло да стане важен изходен момент за нашето разследване. В края на краищата един велосипед не е нещо, което лесно може да се скрие или унищожи. И още един въпрос. Идвал ли е някой при момчето в деня преди изчезването му?

– Не.

– Да е получавало някакви писма?

– Да, едно.

– От кого?

– От баща си.

– Отваряте ли писмата на учениците?

– Не.

– Откъде знаете тогава, че е било от баща му?

– Пликът беше с герб, а адресът бе изписан с характерния за херцога ъгловат почерк. Освен това самият херцог си спомни, че е писал на сина си.

– Преди това момчето получаваше ли други писма?

– През последните няколко дни – не.

– А от Франция писма идвали ли са?

– Не, никога.

– Вярвам, че разбирате защо ви задавам тези въпроси. Има две възможности: лорд Солтайър или е отвлечен, или е избягал по собствено желание. Ако приемем второто предположение, някой отвън трябва да е подтикнал момчето към бягство, иначе то самото едва ли би се решило на подобна стъпка. Щом никой не го е посещавал, значи въздействието е било упражнено чрез писма. Затова искам да зная кои хора са му писали.

– За съжаление не мога много да ви помогна. Доколкото знам, писал му е само бащата.

– И последното му писмо е получено тъкмо в деня на изчезването. Приятелски ли бяха отношенията между баща и син?

– Херцогът не се държи приятелски с никого. Изцяло е погълнат от обществените си задължения и ако питате мен, обикновените човешки чувства не са му присъщи. Към сина си обаче се отнасяше добре – по някакъв особен, негов си начин, разбира се.

– Но момчето е било по-силно привързано към майката, нали?

– Да.

– То самµ ли ви каза това?

– Не.

– Кой тогава? Херцогът ли?

– Какво говорите! Не, разбира се.

– Откъде в такъв случай знаете за чувствата му?

– Разговарях на няколко пъти със секретаря на негова светлост, господин Джеймс Уайлдър, и той между другото дискретно ме осведоми за чувствата на лорд Солтайър.