Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Номерът със сълзите
Жените плачат повече от мъжете. Поради изискванията към тях, наложени им и от еволюцията, мъжете много малко плачат, особено пред други хора, а обществените условности подсилват стремежа им да се въздържат. Ако по време на футболна игра някое момче бъде наистина много болезнено изритано, то вероятно ще се свлече на земята и ще започне да стене, но тогава ще го връхлети опуленият му треньор и ще се разкрещи: „Ставай веднага! Не показвай на противника, че е успял да те рани! Бъди мъж!“
Но ето че от „чувствителния мъж на новото време“ днес вече се очаква да плаче винаги и навсякъде. От всички страни го окуражават да пролива сълзи — терапевти, брачни съветници, статии по разни списания, а също и по време на онези излети, организирани от различни „братства“, когато мъжете се прегръщат едни други около лагерния огън, запален някъде вдън гори тилилейски. Съвременният мъж все по-често бива обвиняван, че е студен и че прилича на робот, ако при всяка предоставена му възможност не „си излива всичко навън“. Но неговият мозък не е устроен като женския, в който включването на емоцията не възпрепятства останалите мозъчни функции и затова жената може да плаче или да проявява чувства при всяко положение.
Истинският мъж също плаче, но само когато е задействан разположеният в дясното му мозъчно полукълбо център на чувствата.
Истинският мъж също плаче, но само когато „отключи“ кутийката на чувствата, разположена в дясното му мозъчно полукълбо, а един мъж рядко би допуснал това да стане на публично място. Така че, имайте си едно наум за мъже, които редовно плачат пред други хора. В сравнение с мъжете, сензорните умения на жените са по-съвършено развити. Те получават по-подробна информация за околния свят, отколкото мъжете, и имат по-голяма способност да изразяват емоционално и словесно усещанията си. Възможно е жената да се разплаче, когато я обидят, защото обикновено обидата е емоционално заредена дума, докато мъжът може изобщо да не си даде сметка, че са го обидили. За него емоционалният пълнеж на думата буквално няма смисъл.
Посещение на ресторант
За жената отиването на ресторант е начин да се градят и поддържат близки взаимоотношения, да се обсъждат по-непринудено проблеми или да се окаже подкрепа на някой приятел. Докато за мъжа това е просто израз на логичен подход към храненето — никакво пазаруване, готвене и миене на чинии. По време на съвместно посещение на ресторант, жената се обръща към всички участници на малко име, защото това спомага за изграждането на по-близки отношения. Мъжете обикновено отбягват каквато и да било интимност с другите мъже. Ако Барбара, Робин, Лиза и Фиона излязат да обядват заедно, те ще се обръщат една към друга с Барбара, Робин, Лиза и Фиона. Но ако Рей, Алън, Майк и Бил излязат да пийнат нещо заедно, те ще се обръщат един към друг с Копеле, Боклук, Майна и Пич например. А това са все имена, които изключват какъвто и да било намек за интимност.
Когато дойде сметката, жените вадят калкулатори и изчисляват кой колко дължи. Докато всеки от мъжете хвърля на масата 50 щ. д. и настоява да плати цялата сметка. Така той е в центъра на прожекторите и печели точки пред другите, като се преструва, че наистина не иска да му връщат ресто.
Пазаруването — радост за нея, ужас за него
За жените пазаруването е като говоренето — не е необходимо да има определена цел или смисъл, и може да продължи напълно хаотично часове наред. Освен това изобщо не е необходимо в края на процеса „пазаруване“ да е постигнат някакъв резултат. За жените пазаруването е освежително и отпускащо занимание, независимо дали ще купят нещо, или ще се върнат с празни ръце. Докато подобен стил на пазаруване може да вдигне кръвното на мъжа само в рамките на някакви си двадесетина минути. За да се зареди с енергия, мъжът има нужда от някаква причина, от цел, която да улучи и от разписание на времето. Та в крайна сметка, той е ловец, това му е работата. Иска колкото се може по-бързо да убие плячката и да я отмъкне у дома.
Повечето мъже вдигат кръвното след двадесетминутно пазаруване на дрехи.