Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

Джамила се премести при своя братовчедка в Тикрит, но войната я прогони и оттам и тя се присъедини към група бездомници, които често попадаха между ударите на бързо нарастващата армия бунтовници и американските войски. Там срещна човек, който говореше открито срещу американците, които били алчни за петрол империалисти. Този човек призоваваше мюсюлманите да се обединят срещу враговете на исляма.

Подобно на повечето правоверни мюсюлмани, Джамила познаваше единствено великия джихад — стремежа към стриктно спазване на ислямските канони. Но онзи мъж очевидно имаше предвид другия, „по-малък“ джихад, наричан още свещена война. Тази идея бе възникнала в исляма през седми век. Отначало Джамила смяташе призивите на този човек за безумство, но тъй като участта й ставаше все по-злочеста, започна да се вслушва в тях. И не след дълго объркването и безнадеждността в душата й започнаха да се превръщат в гняв.

Така попадна в Пакистан, а после и в Афганистан, където премина през обучение в неща, които до този момент не беше и сънувала. Малко след това вече пътуваше за САЩ с фалшиви документи като много други, изгаряща от желание да отмъсти на врага, който беше разбил живота й. Бяха успели да й внушат, че всичко американско е лошо. Че западните ценности и начин на живот са напълно противоположни на мюсюлманската вяра и крайната им цел е пълното унищожение на исляма. Нима беше възможно да остане встрани от битката срещу това чудовище?

Цял живот беше мечтала да отиде на хаджилък в Мека, родното място на Мохамед. Още като дете беше слушала разказите на близките си за това най-велико събитие в живота на всеки мюсюлманин. И си беше представяла как стои в кръга от поклонници около голямата джамия „Ал Харам“, отдадена на горещи молитви.

Като момиче Джамила най-много харесваше разказите за четиридневните празненства след посещението в Мека — Ид ал-Адха, Празника на жертвоприношението, наричан още Курбан байрам. За съжаление тя така и не тръгна за Мека, тъй като страната й бе изпепелена в пожара на войната. Сега вече се съмняваше, че това е възможно. Всъщност беше напълно убедена, че ще се върне в родината си единствено в ковчег.

Взе чантата си и слезе на паркинга. Преди да седне зад волана, очите й бързо пробягаха по задната част на микробуса. Там беше монтирано едно допълнително приспособление, което производителите не биха си и помислили да предложат.