Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Заснела си го? — Форд не можеше да повярва на късмета си.
— Тогава ми хрумна една идея — проверих данните от метеорологичната шамандура в интернет. Никакво вълнение. Разбрах, че не е паднал във водата, а на някой остров. Изчислих ъглите от снимката и установих линията, по която е падал. Взех на заем рибарската лодка на баща ми, викнах една приятелка и отидохме да го търсим.
— Защо толкова се интересуваш от метеоритите?
— Струват много пари.
— Ама и ти си един търговец.
— За да прикрием следите си, разпространихме една измислена история, че търсим пиратско съкровище.
Форд се усмихна.
— Вече започна да ми става познато.
— Да. Нашият пристрастен към метамфетамин преследвач беше достатъчно глупав, за да й повярва и ни нападна, потапяйки лодката на баща ми. Застрахователите отказаха да платят.
— Съжалявам.
— Така че баща ми изплаща лодка, която не съществува. Можем да изгубим къщата. Така че разбирате за какво са ми парите — за да му купя нова лодка.
В очите й проблесна вълнение. Форд се престори, че не го забелязва.
— Намерила си кратера — каза той спокойно. — Как изглежда метеоритът?
— Да съм казвала, че съм намерила метеорит?
Форд почувства как сърцето му заби ускорено. Веднага разбра, че момичето не лъже.
— Не си намерила метеорит в кратера?
— Сега вече стигаме до информацията, за която трябва да се плати.
Форд задържа погледа си върху лицето й. Най-накрая заговори:
— Мога ли да попитам защо момиче с твоя ум работи като сервитьорка в Дамарискота, Мейн?
— Напуснах университета.
— Кой университет?
— Принстън.
— Принстън ли? Това не беше ли в Джърси?
— Много смешно.
— Каква беше специалността ти?
— Записах медицина, но изкарах много курсове по физика и астрономия. Твърде много. Скъсаха ме на органична химия и изгубих стипендията си.
Форд се замисли. Какво пък, по дяволите.
— Случи се така, че онзи ден в скута ми просто паднаха сто хиляди, от които нямам нужда. Твои са — да си купиш нова лодка. Но има и някои условия. Вече работиш за мен. Няма да разказваш за това на никого, дори на приятелката ти. И първото нещо, което ще направим с новата лодка, е да посетим кратера. Съгласна ли си?
Момичето изненада Форд с бляскава усмивка. Тя протегна ръка.
— Съгласна.
42.
Марк Корсо хвърли писмата на масата и се тръшна върху креслото в апартамента на приятеля си в Горен Уест Сайд. Облегна се назад и затвори очи. Беше уморен като куче, усещаше зараждащото се главоболие. Последните три дни беше работил двойни смени при Мото и за да ги издържи, се беше наливал с коктейли с водка, които криеше под бара. Дори и с двойните смени парите пак не му стигаха да си плати просрочения наем. Компенсаторният чек от лабораторията му трябваше спешно. През малкото свободно време, което му оставаше, той търсеше работа и продължаваше да разглежда изображенията на твърдия диск, да ги изчиства и подобрява. Почти не спеше. На всичкото отгоре Марджъри Ланг ужасно му липсваше, денонощно копнееше за дългото й голо, гъвкаво тяло. Беше разговарял с нея няколко пъти, но явно връзката им нямаше бъдеще — въпреки че си останаха добри приятели.
Преборвайки съня, той се изправи и прегледа пощата. Депресивно тънки пликове в отговор на запитванията и кандидатстванията му за работа. С огромно усилие на волята той прехвърли всички писма, отвори първото и прочете първия ред. Смачка го на топка, пусна го на пода и отвори второто, третото, четвъртото…
Купчината в краката му растеше.
Шестото, последно писмо го накара да замръзне. То беше от личен състав на Калтек, които ръководеха лабораторията. В първия момент помисли, че това може да е компенсаторния му чек, но когато отвори плика, намери само писмо. Погледът му пробяга по първия параграф и той отказа да повярва на очите си.
„След като прегледахме работната ви характеристика и причината за прекратяване на договора от страна на вашия супервайзър в ЛРД, ние решихме, че не отговаряте на изискванията за получаване на компенсация за предсрочно прекратяване на договора и неизползвана отпуска, както е описано в трудовия ви договор. Като се имат предвид членове 4.5.1 до 6 от «Справочник на служителя»…“
Той го прочете два пъти и го хвърли на масата. Това не можеше да се случва. Дължаха му обезщетение за двуседмично предизвестие и за две седмици неизползвана отпуска: повече от осем бона. След шест години в университета и осемдесет хиляди долара студентски заем, той живееше в апартамента на приятел с по-малко от петстотин долара в сметката си, без работа, без бъдеще и с пачка просрочени кредитни карти, толкова дебела, че не можеше да я събере в портфейла си. А сега дори не можеше да плати своята половина от наема.