Равноденствие
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Равноденствие». Краткое содержание книги:
Лора поклати глава.
— Страдаше ли от депресия?
— Не знам. През последните години съм го виждала само няколко пъти. Изглеждаше ми съвсем добре. Защо питаш? Смяташ, че просто е зарязал колата си и е отпрашил нанякъде ли?
— Случва се.
— Да, чувала съм. Но Лайтман?
— Мислиш, че са го отвлекли?
— Не знам, Филип. Но дори да е така… — Лора вдигна поглед от чашата с чай.
— Мисля, че скоро ще разберем. Полицията няма да остави този случай да се потули. Лайтман е величие в Оксфорд и един от най-заможните хора в Англия.
После вдигна DVD-то, което бяха взели от клетка номер 14, и каза:
— Е, ще го гледаме ли?
Отначало имаше няколко секунди пращене, след което на екрана се появи Чарли Тъкър, седнал в един стол и вперил поглед директно в камерата. Зад гърба му се виждаха лавици с книги, а на земята до стола — пепелник. Тъкмо си дръпваше от цигарата. По всичко личеше, че това е автозапис — камерата не го хващаше под добър ъгъл, а и осветлението беше зле.
— Здравей, Лора. Е, поне се надявам ти да гледаш този запис — каза образът от екрана с кратка неспокойна усмивка към камерата. — Когато гледаш това, аз ще съм или мъртъв, или някъде в чужбина.
Стомахът й се сви на топка.
— Фактът е — продължи Чарли, — че животът ми е в опасност. Нямам много време за обяснения, а имам толкова много за казване. Не искам да те излагам на опасност, но когато дойде при мен онзи ден… ами, усетих, че и без това вече си затънала до гуша, затова…
— Добре, откъде да започна? Хм… Добре. Щом гледаш това, очевидно си намерила клетка 14 на гара „Падингтън“ и разполагаш с текста на Нютон. Предполагам си се питала как съм могъл да се снабдя с подобно нещо? Истината е, че известно време бях замесен с хората, за които ти споменах, нали се сещаш, окултистите… Говоря в минало време, защото се надявам, че съм се измъкнал. Нали разбираш, бях въвлечен в тази група по принуда. Те разполагаха с уличаващи доказателства за моята политическа дейност през осемдесетте години, а както знаеш, държавата не забравя лесно, особено що се отнася до нещата, с които се занимавах аз. — Чарли се усмихна съзаклятнически. — Както и да е духнах, когато разбрах какво всъщност са намислили тези хора. Не исках да съм част от това.
Цигарата беше изгоряла до филтъра и той извади друга, запали я от фаса на предишната, дръпна дълбоко и издиша кълбо дим.
— Виж сега — продължи Чарли и се размърда. — Сигурно дотук нищо не разбра. Ще започна от самото начало.
И се изкашля.
— Да се върнем хиляда и шестстотин години назад в историята до времето на Александрийската библиотека. Тогава главен библиотекар и същевременно велик учен била една жена, Хипатия. Била страхотна: не само била сред най-ерудираните и начетени хора на своето време, но и разбунила много духове, като отричала голяма част от младото тогава християнство, което по това време набирало сили по света. Смятали я за еретичка и в крайна сметка била одрана жива от тълпа надъхани християни.
Чарли се усмихна ехидно.
— Хипатия била адепт на окултизма. Ако беше живяла хилядолетие по-късно, щяха да я наричат бяла вещица. Тя съхранявала едни от най-важните артефакти, познати на човешката цивилизация. В библиотеката пазела редки ръкописи по всевъзможни въпроси на окултизма, както на бялата, така и на черната магия, а така също притежавала и двете най-големи алхимични ценности, познати на човечеството: Изумрудения скрижал и рубиновата сфера.
— За Изумрудения скрижал всички знаят, разбира се — продължи той. — Той се е превърнал през вековете в крайъгълен камък на алхимичната практика. За алхимиците е нещо като „наръчник“ в тяхната работа. По-малко позната е рубиновата сфера. Слухове за тази вещ се носят в света на херметизма още от времето на Хипатия, но малко хора са я виждали, а още по-малко имат представа каква сила притежава.
— В нощта, когато Александрийската библиотека била унищожена, 13 март 415 година, Хипатия се погрижила Изумруденият скрижал да бъде изнесен от града и пренесен до Европа, където векове наред бил пазен от поколения алхимици. Междувременно тя скрила рубиновата сфера на тайно място в основите на библиотеката. Година по-късно баща й, Теон, взел безценната вещ и я донесъл в Англия. Тук се срещнал с водачите на малка група адепти, които наричали себе си Пазителите и черпели своите тайни от Древен Египет и от първите алхимици. Хипатия и баща й били добре запознати с дейността и ритуалите на тези хора. Пазителите скрили сферата в тайно хранилище, до което се стигало само по подземен лабиринт. Построили го близо до своето обичайно място за срещи и се погрижили през лабиринта да могат да минат само онези, които притежават тайното познание, необходимо за успешното преминаване на поредица изпитания. Почти хиляда години по-късно на същото място се появил град Оксфорд… Рубиновата сфера останала скрита до седемнадесети век, когато Кристофър Рен бил нает да построи Шелдънския театър.