Циганката
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Циганката». Краткое содержание книги:
Приемът се състоя в разкошно обзаведеното жилище на Ливингстън, разположено на брега на Сена. За Джейсън тази вечер представляваше необходим увод към задълбочаването на аферата с Клариса и това я правеше още по-забавна. Фактът, че всичко се разиграваше пред очите на съпруга й, придаваше на флирта им още по-пикантна окраска. Много скоро Джейсън успя да отвлече красивата си руса плячка в една странична стая и страстта, с която Клариса отговори на прегръдките му, още веднъж потвърди, че тя е готова за по-интимна среща. Между две целувки той успя да изтръгне от задъханите й устни обещанието още утре следобед да се срещнат на Пон-Ньоф.
Извънредно доволен от постигнатия успех, Джейсън се присъедини към малката група край камината, където се бяха уединили Монро, шкембестият съпруг на Клариса и още двама-трима непознати за него мъже. За съжаление между тях беше и ужасният шевалие Д’Арси. Джейсън избягваше да го поглежда, но усети как стомахът му се присвива от отвращение.
От вниманието на кавалера не бе убягнало флиртуването между Джейсън и Клариса и той попита с коварна усмивка:
— Къде е очарователната ви съпруга, мосю Севидж? Не я видях между гостите. Да не би да е болна?
Монро изгледа смаяно приятеля си.
— Съпруга? — провикна се той. — Джейсън, как можахте да скриете от нас такава важна новост! Защо не сте ни я представили досега? Много бих желал да се запозная с нея.
Джейсън отговори с безизразно лице:
— Нали разбирате, ние сме отскоро женени и аз изгарям от ревност. Възнамерявах да я запазя единствено за себе си. Освен това Тамара е доста плаха.
Монро не можеше да скрие радостта си. Удари Джейсън по рамото и му пожела всичкото щастие на света. Новината, че младият Севидж е на сватбено пътешествие в Париж, веднага се разпространи между гостите, и Джейсън трябваше да изслуша доброжелателни шеги и пожелания за щастие. Единствената ледена усмивка дойде от страна на Клариса; Джейсън със съжаление установи, че утре следобед нямаше да има любовна среща на Пон-Ньоф. Д’Арси, който не подозираше нищо за обстоятелствата около този „скорошен брак“, наблюдаваше размяната на погледи между Джейсън и Клариса със злобна усмивка; единственото му разочарование беше, че младият Севидж реагира толкова овладяно. В този момент Д’Арси извърши съдбоносна грешка, защото сметна, че привидното спокойствие на Джейсън е истинско.
Катрин и Джейсън закусваха на балкона, когато пристигна известието.
Джейсън прочете бележката с равнодушно изражение на лицето и за нейна изненада й я подаде. Катрин прочете краткото съобщение и изненадано вдигна вежди. Монро ги канеше на обед.
— Дано доброто възпитание не те изостави. Досега винаги успяваше да прикриваш произхода си и се надявам днес следобед също да се държиш като дама. Монро вероятно очаква да види плаха малка госпожичка и ако съумееш да държиш острото си езиче зад зъбите, обедът ще премине без особени произшествия.
Пренебрежението му я вбеси.
— Искаш да измамиш собствения си посланик, който освен това ти е и добър приятел! Не бива да ме представяш за своя жена! Не и пред него!
Джейсън се усмихна примирено.
— Нямам друг избор. Не ми се иска да го правя, но ако не те представя сега, могат да възникнат непредвидени трудности. По-добре е да изтърпим официалния обяд и толкова. Повярвай, иска ми се никога да не те бях срещал.
— Негодник! Не смей да обвиняваш мен за положението, в което си изпаднал! Ако не беше толкова самоуверен, всичко това нямаше да се случи — изсъска сърдито Катрин и скочи от масата.
Джейсън улови ръката й в желязна хватка и я принуди да седне отново на стола си. Очите му искряха от гняв.
— Така значи! Аз съм бил самоуверен? А кой ме обикаляше като кученце и се продаде за едно пътуване в Париж? Не смяташ ли, че е време да изпробвам купената стока?
Без да изчака отговора й, той я привлече към себе си и впи устни в нейните. Катрин беше толкова изненадана, че отначало не успя да реагира. Само след миг обаче замахна и му залепи оглушителна плесница.
— О, не, този път няма да ми издереш лицето, моя малка дива котко — изръмжа Джейсън. — Не и този път! — Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята си.
Хвърли я на леглото, разсъблече се бързо и се стовари отгоре й. Катрин усети върху себе си горещото голо тяло и направи отчаян опит да се изтръгне от железните му ръце. Тогава се случи нещо странно — когато ръцете й се плъзнаха по къдравите косъмчета на гърдите му, съпротивата бе забравена. Обзе я неистово желание да усети нежността му. Да, искаше да бъде негова, но не с гняв, не насила, не както досега. Стройните й ръце, които бяха свити в юмруци, се отпуснаха и започнаха да милват топлата кожа.