Зов за завръщане
- Автор: Антъни Пиърс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зов за завръщане». Краткое содержание книги:
Поколеба се само за миг, но това бе достатъчно за тези зад него. Двама души го сграбчиха за ръцете и той напъна мишци, да се освободи от хватката им.
Лори го ритна с всичка сила в слабините. Светът сякаш наистина се срина върху него. Той спря да се съпротивлява, чувстваше само една неимоверна болка, не само физическа, но и душевна, болеше го че Лори го бе предала повторно. А твърдеше, че го обича! Чу я да му говори, сякаш през дебела преграда.
— Това ти е задето ме накара да идвам чак на Марс! Знаеш колко ненавиждам тази гадна планета!
Не, не знаеше. Винаги си е мислел, че това е само превзета поза. Но изглежда, че не всичко от това, което знаеше за нея, е било актьорска игра.
Извиха му ръцете зад гърба и му сложиха белезници. Чувстваше се напълно безпомощен. После го наведоха и Лори го ритна с коляно в лицето. Куейд почти загуби съзнание.
Като в мъгла усещаше, че го влачат по пода. Поне едно нещо бе спечелил от цялата тази история. Най-сетне се бе убедил в истинските чувства на Лори към него.
Никога вече няма да й позволи да го измами. Но както изглежда едва ли щеше да има втора възможност. В този миг той загуби съзнание.
Лори извади от джоба портативен видеофон.
— В ръцете ни е — каза тя и се усмихна на Рихтер, който я гледаше от екрана.
— Свалете го долу — нареди Рихтер.
Лори го награди с въздушна целувка.
— Чао — тя изключи видеофона.
Кохаген щеше да е доволен. Що се отнася до него, той беше готов незабавно да убие този мръсен копелдак, но Лори бе успяла да го хване жив, както им бе наредил Кохаген.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
БЯГСТВОТО
В една кола паркирана пред хотел „Хилтън“ чакаха Рихтер и Хелм. Рихтер доволно стискаше юмруци. Що се отнася до него, той беше готов незабавно да убие този мръсен копелдак, но кучката бе успяла да го хване жив, както им бе наредил Кохаген.
— Използвайте сервизния асансьор — каза Рихтер. — Ние ще ви посрещнем — Хелм вече излизаше от колата. Рихтер го последва след миг и двамата се затичаха към хотела.
Съзнанието на Куейд се проясняваше бавно и мъчително. Влачеха го по коридора към сервизния асансьор. До стената се бяха изправили двама посетители и един носач с багажа им и се правеха, че нищо не виждат. Трябва да е загубил съзнание за съвсем малко, но все пак достатъчно да се поуспокои болезнената агония в слабините му.
Подпряха го на стената докато чакат асансьора. Куейд се загледа в пода, безсилен да окаже каквато и да било съпротива. Очите му се спряха на нещо много красиво. Макар и с мъка, Куейд успя да фокусира зрението си и да установи, че гледа право в краката на Лори. Колко жалко, че сърцето й не бе в тон с това неповторимо тяло!
Куейд също така забеляза, че на единия си крак Лори носи калъф с нож. Без съмнение тя бе истинска професионалистка! Но как е могъл толкова време да си затваря очите пред този факт?
Вратите на асансьора безшумно се плъзнаха встрани. Отвътре избухна оглушителна стрелба.
Какво? Да не би да са решили да го застрелят? Той нищо не чувстваше.
В този момент, стоящия до него агент падна. На лицето му беше изписана изненада. Не Куейд — агента бяха застреляли. Но какво става, за Бога?
От асансьора излезе една жена. Краката й по нищо не отстъпваха на тези на Лори, освен това имаше пълна гръд, над която се спускаха прекрасни черни коси. Куейд вдигна поглед към лицето й. После застина изненадан. Това беше Мелина!
Мелина отскочи встрани и от дулото на пистолета й бликнаха пламъци. Тримата агенти, наобиколили Куейд бяха подкосени с невероятна точност и бързина. Нито един куршум не засегна Куейд. Или имаше невероятен късмет, или Мелина бе изкусен стрелец.
Лори се хвърли на пода, претърколи се и подсече с с крак Мелина. Пистолетът отлетя встрани. Лори сграбчи Мелина за косата и я дръпна с такава сила, че би могла да й строши врата. После нави косата й на ръката си и блъсна лицето й в стената. Веднъж. Два пъти. Три пъти. Мелина спря да се съпротивлява. Куейд разбираше добре какво изпитва, беше му познато от преди малко.
Той с мъка се надигна, затиснат от труповете на избитите агенти. Макар и с оковани зад гърба ръце, успя да измъкне пистолет от нечия ръка. Значи агентите са били въоръжени, просто им е било наредено да не използват оръжието срещу Куейд. Поне този път.
Лори извади от калъфа дългия блестящ нож. Тя замахна, готова да го забие право в сърцето на Мелина. Но се спря за миг.
Мелина изглежда едва сега дойде на себе си. Тя зърна надвисналото над нея острие.