Двойна звезда
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойна звезда». Краткое содержание книги:
РОЛЯТА — да замести един лидер, който е най-обичаният и най-заплашваният човек на планетата.
ЗАЛОГЪТ — мир с марсиянците и съюз с империята.
РИСКЪТ — бърза смърт, ако бъде разкрита подмяната или доживотно преструване, защото отвлеченият политик може да не се появи никога повече.
Родж подъвка пурата си и рече:
— Добре, не ви питам.
— Не!
— Какво имате предвид?
— Имам предвид „Не!“ Вие ме попитахте, следователно в нещо се съмнявате. Така че ако очаквате аз да предложа това име на комитета — сякаш аз съм Бонфорте — аз ще вляза и ще го питам.
И двамата седяха и дума не казваха. Накрая Дак въздъхна и рече:
— Кажи му останалото, Родж. Иначе аз ще му кажа.
Аз зачаках. Клифтън извади пурата от устата си и каза:
— Шефе, преди четири дни господин Бонфорте получи удар. Не е в състояние да бъде обезпокояван.
Без да помръдна, си изрецитирах наум цялото „и кулите си увенчали с облаци, разкошните дворци…“55 и така нататък. Като се посъвзех, попитах:
— Как е умът му?
— Умът му изглежда достатъчно бистър, но той е ужасно изморен. Тази седмица като затворник е била по-голямо изпитание, отколкото смятахме. След удара двадесет и четири часа в кома. Сега излезе от комата, но лявата страна на лицето му е парализирана и цялата му лява половина е частично обездвижена.
— Какво казва доктор Чапек?
— Той мисли, че когато съсирекът се разсее, няма да остане никаква следа. Само че той ще трябва да го дава по-кротко, отколкото е навикнал. В момента обаче, Шефе, той е болен. Ще трябва да продължим остатъка от кампанията без него.
Почувствах призрака на забравеното усещане, което имах, когато баща ми умря. Никога не бях виждал Бонфорте и нямах нищо от него освен няколко ръкописни поправки върху печатан текст, но през цялата време се бях уповавал на него. Фактът че той е в съседната стая бе направила възможна цялата работа.
Поех си дълбоко въздух, издишах го и казах:
— Добре, Родж. Ще ни се наложи.
— Да, Шефе — той се изправи. — Трябва да отиваме на събранието, Ами това? — и кимна към списъка с разпределението на сигурните райони.
— Ох! — опитах се да размисля. Може би Бонфорте би възнаградил Бил с привилегията да се назовава „почитаемия“ просто за да му угоди. За подобни неща той не беше дребнав; не беше скъп на триците. В едно от есетата си за политиката беше казал: „Аз не съм интелектуалец. Ако имам някакъв специален талант, то той е да подбирам способни хора и да ги оставям да работят.“
— От колко време е с него Бил? — попитах внезапно.
— А? Около четири години. Малко повече.
Очевидно на Бонфорте му харесваше как работи той.
— Това прави отпреди миналите общи избори, нали? Защо не го е направил депутат тогава?
— Ами не знам. Никога не е ставало въпрос.
— Пени кога влезе в Събранието?
— Преди около три години. С допълнителни избори.
— Родж, ето ти отговора.
— Не ви разбирам.
— Бонфорте е можел по всяко време да направи Бил депутат. Той обаче не е поискал. Сменете това предложение с някой, който моментално би си подал оставката. Ако впоследствие господин Бонфорте пожелае Бил да получи мястото, може да му организира допълнителни избори по-късно — когато сам реши да го направи.
Лицето на Клифтън остана безизразно. Той просто взе списъка и продума:
— Добре, Шефе.
Същия ден Бил напусна. Предполагам, че на Родж му се е наложило да му каже, че номерът му с извиването на ръцете не е минал. Но когато Родж ми съобщи, ми призля, защото осъзнах, че твърдоглавието ми е поставило всички ни в голяма опасност. Казах му го. Той отрицателно поклати глава.
— Но той знае всичко! Планирал го е още от началото. Само си помисли каква купчина мръсно бельо може да примъкне в лагера на Партията на човечността.
— Не го мислете повече, Шефе. Бил може да е гадина — на мен не ми трябва човек, който може да напусне насред една кампания; това просто никога не се прави. Той обаче не е предател. В неговата професия човек не раздрънква тайните на клиента си, дори и да се сгромоляса заедно с него.
— Надявам се да си прав.
— Ще видите. Не се безпокойте за това. Просто продължавайте да работите.
Когато следващите няколко дни минаха, стигнах до заключението, че Родж познава Бил по-добре, отколкото го познавам аз. Не се чу нищо нито от него, нито за него и кампанията продължи както обикновено, като непрекъснато ставаше все по-груба, но без от нищо да си проличава, че нашата гигантска измама е разкрита. Започнах да се чувствам по-добре и се залових да правя най-добрите Бонфортеви речи, които можех да съставя — понякога с помощта на Родж, понякога само с одобрението му. Здравето на господин Бонфорте пак започна непрекъснато да се подобрява, обаче Чапек го държеше в абсолютна тайна.
Последната седмица Родж трябваше да отиде на Земята; някои дупки са такива, че просто не могат да се запушат от разстояние. В края на краищата, гласовете идват от избирателните райони и местните ръководители не се занимават само с произнасяне на речи. Само че речите все пак трябва да се произнасят и пресконференциите — да се дават; аз продължих с подкрепата на Дак и Пени. Разбира се, сега бях много по-вътре в нещата; можех да отговоря на повечето въпроси, без да се замислям.
55
Текстът на тази бележка под черта ще бъде допълнително уточнен. — Бел. прев.