Пътят към Омаха
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят към Омаха». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=65509
Беше успял. Как щеше да изненада тази жена сега! Това щеше да бъде изненадата на живота й. Това, че една жена владее някакъв минимум думи в областта на правото и това, че е толкова красива — с лице и тяло излезли направо изпод четката на Ботичели, не й дава право да дава неговия адрес на таксиметровия шофьор и да отправя някаква неясна официална заплаха без дори да се представи, както е прието! Не, Самюъл Дансинг Девъро, адвокат от висока класа, не беше расъл в саксия… Може би трябваше да си смени панталона. Той се запъти към входа за леговището си, когато входната врата се отвори и се показа братовчедката Кора, махна му с жар, прекалена дори и за нея.
— Какво има? — попита той, прескочи бързо бялата ограда и се затича към стъпалата със смътното предчувствие за предстояща беда.
— Какво има ли? — повтори вбесено Кора. — Може би няма да е лошо ти да ми кажеш какво си свършил, освен това, което се вижда и направо — довърши тя, поглеждайки панталона му.
— O, o — това беше всичко, което дойде на ум на Сам.
— Предполагам, че това е началото…
— Какво е станало? — прекъсна я Девъро.
— Преди няколко минути тази дългокраката, със слънчевия загар, дето сякаш е излязла от някоя реклама на калифорнийски плаж, дойде тука и започна да разпитва за някаква отвратителна личност, дето не струва и приказките, изхабени за нея. Ами, Сами, аз си помислих, че майка ти ще получи удар, но дългокраката дама с това лице, дето можеш човек да убиеш заради него, я успокои и сега и двете са в дневната и затвориха вратата.
— И какво още, да те вземат дяволите?
— Искам само да ти кажа, че майка ти отиде в килера да си вземе каната за чай, но не ми поръча никакъв чай.
— Глупачка — изкрещя Девъро, прекоси тичешком мраморния коридор, отвори рязко двойната френска врата и нахълта вътре.
— Вие? — извика Дженифър Редуинг и подскочи от брокатения стол.
— Вие! — изкрещя разгневеният син и адвокат. — Как стигнахте толкова бързо дотук?
— Живяла съм в Бостън. Знам някой и друг пряк път.
— Някой и друг ли…?
— Ти! — изпищя Елинор Девъро, надигайки се от брокатената кушетка със зяпнала уста и поглед, вторачен в Сам. — Панталоните ти, отвратително невъздържано момче!
— Това е кафе, майко!
— Кафе е — потвърди бронзовата Афродита. — Така каза.
Глава 12
— Ето, сега имате общите очертания на международния изнудвачески картел „Сам-и-Мак“, крепящ се на неповторимата способност на генерала да копае дълбоко надолу и да излиза оттам с мръсни компрометиращи материали — каза Девъро. Бяха се преместили в леговището му. Кабинетът беше вече разчистен от всички снимки и изрезки от вестници, а майка му беше сметнала за наложително да си отиде в леглото. Сам седеше зад бюрото си, а Дженифър Редуинг на стола пред него.
— Мога да го окачествя единствено като невероятно — тя бавно отвори чантичката си. — Мили Боже, четиридесет милиона долара!
— Без спрей! — изкрещя Девъро и скочи от стола си.
— Без спрей — потвърди Редуинг и извади пакет цигари. — Това е един порок, който всяка седмица се опитвам да оставя, но все се случва нещо от този сорт, но чак като това — никога… Този път се предавам.
— Трябва да си наложиш по-строга дисциплина.
— Съгласна съм с това, съветнико, но не мисля, че положението ти ти дава право да се чувстваш по-голям светец от мене. Имаш ли пепелник или да подпаля тая скъпа възглавничка?
— Щом си решила твърдо… — каза Сам и отвори чекмеджето, изваждайки два пепелника и пакет цигари.
— Да се върнем на ниските удари под кръста, господин Девъро — Двамата адвокати запалиха цигарите си и Дженифър Редуинг продължи: — Тази петиция до Върховния съд е пълна глупост и вие би трябвало да го знаете. Интересите на племето не могат да бъдат защитени чрез този лекомислен иск, който като цяло отива прекалено далече.
— Искът съвсем не е лекомислен — противопостави се Сам. — Реално погледнато, той няма шанс, но делото на племето срещу държавата е доста правдоподобно.
— Какво? — Редуинг кръстоса поглед с Девъро, а димът от цигарата й замръзна във въздуха, като уловен на моментална снимка. — Сигурно се шегуваш.
— Ще ми се да е така. Животът щеше да е къде-къде по-лесен.
— Повтори ми пак, ако обичаш.