В телата си разпръснати върнете се
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: riverworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В телата си разпръснати върнете се». Краткое содержание книги:
— Слушам те.
— Според моята хипотеза ти си земен човек. И принадлежиш на епоха, която е разположена във времето далеч след 2008 година от новата ера. Би трябвало да си потомък на малцината, оцелели от излъчването на моя скенер. Ако съдя по технологията и могъществото, необходими да преобразувате повърхността на тази планета в една огромна долина на Реката, твоето време несъмнено е много след двадесет и първи век. Казвам го просто като налучкване — петдесети век от новата ера?
Спрус се озърна към огъня и каза:
— Можеш да добавиш още две хиляди години.
— Ако тази планета е с размерите на Земята, не би могла да побере цялото гъмжило. Къде са другите — мъртвородените, децата, умрели преди да навършат пет години, слабоумните и идиотите, а и тези, които са живели след двадесети век?
— На друго място са — отговори Спрус. Пак погледна през рамо огъня и стисна устни.
— Моите хора — продължи Монат — имаха една теория, според която след време щяхме да достигнем възможността да надникнем в собственото си минало. Няма да се впускам в подробности, но беше възможно да се наблюдават визуално минали събития и да бъдат записвани. Разбира се, смятахме пътешествията във времето за чиста измислица.
И какво, ако вашата култура е могла да направи това, за което ние само разсъждавахме? Какво, ако сте записали всяко човешко същество, живяло някога? Намерили сте тази планета и сте сътворили долината на тази Река? Някъде, може би под повърхността на планетата, вие сте използвали преобразуване на енергия в материя, да речем с източник разтопеното ядро на планетата, и от записите сте възпроизвели телата? Използвали сте биотехнологии, за да подмладите телата, да им възвърнете изгубените очи, крайници и така нататък и за да отстраните недъзите им?
После отново сте записали възсъздадените тела и сте съхранили записите в някаква огромна памет? След това сте унищожили телата? И сте ги възпроизвели отново чрез някакви проводници, използвани също и за зареждането на граалите? Бихте могли да ги инсталирате под самата повърхност. Така възкресението е възможно, без да го обясняваме със свръхестествени причини.
Но остава големият въпрос — защо?
— Ако разполагаше със силите, правещи възможно всичко това, нямаше ли да сметнеш, че това е твой нравствен дълг? — попита Спрус.
— Да, но аз бих възкресил само онези, които заслужават.
— Но ако други не приемат критериите, с които ги подбираш? Наистина ли си въобразяваш, че си достатъчно мъдър и добър, за да отсъдиш? Нима искаш да се поставиш на едно стъпало с Бог? Не, всички трябва да получат своята втора възможност, колкото и да са звероподобни, себични, дребнави или глупави. После те сами ще решават…
Млъкна, сякаш вече съжаляваше за избухването си и не искаше да говори повече.
— Освен това — каза Монат — бихте поискали да изследвате човечеството такова, каквото е съществувало в миналото. Да запишете всички езици, на които някога е говорил човек, нравите, философските теории, биографиите. За да направите това, нужни са ви агенти, преструващи се на възкресени, които да се смесят с хората край Реката и да си водят бележки, да наблюдават, да изучават. И колко ще продължи това изследване? Хиляда години? Две хиляди? Десет хиляди? Милион?
А какво ще кажеш за възможното ни премахване след това? Ще останем тук завинаги ли?
— Ще останете тук толкова дълго, колкото е необходимо за усъвършенстването ви — изкрещя Спрус. — А после…
Стисна устни, изгледа вбесено присъстващите и каза:
— Продължителното общуване с вас принуждава дори и най-издръжливите сред нас да възприемат някои от вашите особености. Ние самите ще се нуждаем от усъвършенстване. Вече се чувствам омърсен…
— Сложете го над огъня — заповяда Таргоф. — Ще узнаем цялата истина.
— Нищо няма да научите! — извика Спрус. — Отдавна трябваше да направя това! Кой знае какво…
Рухна на пода, цветът на кожата му се промени в сивкавосин. Доктор Щайнборг, член на съвета, го прегледа, но за всички беше ясно, че е умрял.
Таргоф предложи:
— Докторе, по-добре го отнесете. Направете му дисекция. Ще чакаме тук да ни кажете какво сте открили.
— С каменни ножове, без химикали и микроскопи, какво очаквате да ви съобщя? — промърмори Щайнборг. — Но ще направя всичко, което е по силите ми.
Изнесоха тялото. Бъртън каза:
— Радвам се, че не ни принуди да признаем нашия блъф. Ако си беше държал устата затворена, щеше да ни надвие.
— Значи не си имал намерението да го изтезаваш? — попита Фригейт. — Надявах се, че заплахата не е истинска. Ако го бяхте направили, щях да си тръгна оттук и да не погледна повече никого от вас.