Огнен цикъл

— Разбира се.

Дар млъкна и темата на разговора бе сменена.

— Предполагам, че тази машина се управлява подобно на радиото — обади се едно от съществата, което седеше на куполообразен «стол», и биологът потвърди. — Тогава какви са тези вълни, които преминават през толкова дебели скали? Когато разговаряхме с вас, ние използвахме радиоантена на повърхността.

— Не мога да ви отговоря с подробности — отвърна биологът, — тъй като работя в друго поле на знанието. Роботът също има антена, но тя не се забелязва от пръв поглед; ако разгледате внимателно тялото, вие ще забележите една жица, увита много пъти около горната част под куличката, на която се намират очите.

Питащият се изправи от мястото си и се приближи към приспособлението с всичките си шест крайника; Дар не забеляза в движенията му никаква тромавост или затруднение при вървежа, каквито бе наблюдавал през последните години у собствените си Учители. Когато стигна до робота, съществото остана на четири крака, а другите два използва, за да опипа повърхността му. По време на огледа в краищата на двата му крайника се появиха снопчета от малки мустачки, които очевидно служеха за пръсти.

— Усещам антената — каза то след малко, — но ми се струва много дребна, за да я видя добре, особено отделните намотки.

— Боя се, че светлината не е поставена съвсем подходящо за целта — отговори биологът. — Монтирахме я така, че да е удобна за нас.

— Какво. Искате да кажете, че и на машината има Светлина, така ли? Преди малко помислих, че говорите за нашето осветление. Ако придвижите робота дотам, може би ще успея да го разгледам по-добре, макар че се съмнявам, защото жицата е много тънка, както ви казах вече.

Всички биолози разбраха каква бе работата и говорещият каза примирено:

— Да, на робота има светлина. Тя е на самия връх и прилича на малко цилиндърче, което навярно усещате, ако не го виждате. Къде е осветлението, за което споменахте?

— Ето тук.

От пода се вдигна още един крайник и посочи. Дар Ланг Ан проследи движението, но не видя нищо друго освен тръбичката и дюзата, които според Крюгер бяха газово осветление.

— За тази тръбичка ли говорите? — попита биологът.

Крюгер обясни набързо, изпреварвайки Дар с част от секундата.

— Но ако това е газова струя, защо не е запалена? — бе възражението към него.

— Може и да е запалена. Сигурно е водороден пламък, който не се вижда в светлината от нашия робот.

Операторът прекъсна за миг осветлението, но екранът угасна и той го включи отново. По време на тази бърза размяна на обяснения Учителят потвърди, че става дума за същата тръбичка.

— Очевидно ние виждаме при различна светлина — каза биологът. — Знаехте ли това? Зрението на вашите «студени» хора се различава малко от нашето, но зрителните ни органи са почти еднакви, така че разликата с вас трябва да е много по-голяма.