Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]
- Автор: Кресс Нэнси
- Серия: Безсмъртни #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Безсмъртни в Испания [Beggars in Spain - bg]». Краткое содержание книги:
Дори да ги унищожат…
— Сандалейрос, опомни се — произнесе съветник Джеймисън. — Говорим за човешки живот! За член на нашето общество. Нима не дължим подкрепа на всеки, който е изпълнявал съвестно социалните си задължения?
— Аз пък ще ви попитам докога един гражданин е член на нашето общество? Естествено, докато внася своя дан в неговото развитие. Ако някой от клиентите на вашата застрахователна компания престане да си плаща задълженията, няма ли да го изключите?
Джеймисън млъкна. Вместо него се обади Рюбин.
— Не можем да сравняваме обществото с някаква си компания. То значи много повече за всички нас!
— Това, което означава — прекъсна ги с нетърпящ възражение глас Дженифър — е, че Табита Серенски не би желала да е бреме на своето общество. Ако наистина вярва в принципите, които проповядваме, съществуванието на просяк в едно съзидателно общество ще й е чуждо. Ако пък не следва тези принципи, значи няма право да бъде член на същото това общество.
Мири не можеше да откъсне поглед от нея. Никога не я бе чувала да говори толкова разпалено. Логиката й беше безупречна, само дето касаеше нещо, което — според Мири — не биваше никога да обсъждат тук.
Ставаше дума за убийство.
За убийството на Табита Селенски.
Не бе усетила, кога се е изправила на крака. Всички погледи бяха вперени в нея. В ума й се блъскаха мисли, странни асоциации, далечни връзки. Хариджан.5 Проскрипт.6 Светата инквизиция. Кристалнахт.7 Гулаг.
— В-всяко об-бщество, р-разделено в основните си п-принципи, рано или к-късно ще се саморазруши.
— Което значи, че не бива да се разделяме на можещи и паразити.
— Н-не т-това исках д-да к-кажа.
Спорът продължи още пет часа. Накрая гласуваха — девет срещу шест — че Табита Селенски трябва да напусне станцията и да бъде преместена на Земята, където ще бъде сред свои.
Стига да се съгласи и нейният съпруг.
Мири гласува с малцинството. Също и баща й — за нейна изненада. Едва дочакала оповестяването на резултатите, тя се втурна към Тони. Искаше да сподели час по-скоро всичко с него.
На следващия ден Табита Серенски издъхна от свръхдоза обезболяваща инжекция. Беше разпространен слухът, че го е направила сама и по свое желание, но Мири не вярваше на това. Ако Табита бе в състояние да се грижи за себе си, Съветът щеше да гласува иначе. В действителност тя бе само едно безпомощно растение.
Нали така бе казала Дженифър?
Книга четвърта
Просяци
2091 г.
Никой не е достатъчно добър да заповядва на друг, без негово съгласие…