Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Алиса и Чез бяха му разказали за плановете ни още по пътя. На Невил много му хареса моята идея за бъдещето на нисшите вампири. Единственото, което го смущаваше, беше днешната спасителна акция в помощ на неясно кой.
— Приеми го все едно сме решили да наглеждаме две хлапета, решили да се бият — предложи Чез. — Директно не можем да им забраним, защото ако предотвратим боя, никой няма да научи житейския си урок.
— Аха, а ако се унесат в боя, ние веднага ще се намесим и ще им издърпаме ушите — продължи мисълта му Невил. — Но много се съмнявам, че първокурсници могат да се противопоставят на най-добрите ученици от горните курсове.
— На наша страна ще бъде ефектът на изненадата — напомних аз.
Невил поклати глава:
— Само в случай, че вашето заклинание сработи и не ви видят.
О, ако знаеше, че в допълнение на тези проблеми има и още един — нестабилността на моите заклинания поради преобразуването ми…
— Е, ако ни засекат, не е кой знае какъв проблем — намеси се Алиса. — Ще кажем, че сме искали да гледаме как действат истинските професионалисти.
— И това е вариант — съгласи се Невил. — Значи вие се каните да действате според обстоятелствата.
— Вие? — вдигна вежди Чез.
— Разбира се — Невил изглеждаше тъжен, но решителен. — От мене полза така или иначе няма, а ако се случи нещо, ще ви бъда само в тежест. По-добре вземете Велхеор. Къде е той, между другото?
Алиса се изкиска:
— Питай Чез.
— Велхеор каза, че въпросът е принципен и никога не би тръгнал да предотвратява бой — поясни Чез, без да обръща внимание на закачката на Алиса.
Прекарахме още известно време в обсъждане на предстоящата операция, но бяхме твърде нервни и нищо ново не измислихме. Същевременно на всеки му се искаше да прави нещо, за да се разсее поне малко. Чез реши да приготви као, Алиса ентусиазирано заобсъжда нещо с Даркин и Стела, а братя Викерс си почиваха заедно с мен. Аз постоянно следях с поглед Алиса, мислейки си как да поговоря с нея по разяждащия ме въпрос: защо се е съгласила на среща с Девлин?! За съжаление, така и не измислих как да остана насаме с вампирката, а и освен това — как по-тактично да задам въпроса си. Накрая дойде време да тръгваме и личните проблеми останаха на заден план.
За да стигнем до мястото незабелязано и да заемем подходяща позиция, се наложи да се преоблечем като нисши вампири и да скрием лицата си зад маски.
Излязохме два часа преди определеното време, за да сме сигурни, че сме изпреварили всички останали. Невил ни пожела успех и остана да чака завръщането ни в Прокълнатата къща.
Движехме се бавно, пускайки напред Даркин и Алиса. Те трябваше не само да се уверят, че на мястото на срещата няма никой, но също така да проверят навсякъде за скрити заклинания-капани с помощта на „пелената“. Когато приближихме, съгледвачите ни пресрешнаха пред една от сградите в покрайнините на града.
— Мястото се наблюдава от „свободни“ — каза Даркин. — Двама в онази високата сграда с наклонения покрив, и още един, който се крие в близката улица. И от двете места има добър изглед към мястото на срещата.
Не попитах вампира как ги е открил, въпреки че ми беше много любопитно.
— На няколко места по краищата на празното място има поставени непознати за мен заклинания — включи се и Алиса. — Единственото, което разбрах е, че не са активирани. Предполагам, че представляват нещо като мини за в случай, че „свободните“ се опитат да избягат. Е, или за в случай, че на самите тях им се наложи да бягат. Между другото, те едва ли сериозно са обмисляли такъв вариант.
— Да пропълзим незабелязани през празното място е направо невъзможно — продължи вампирът. — Ако пък премахнем постовете, „свободните“ ще станат подозрителни. И, както каза Алиса, ако използвате заклинанието за невидимост прекалено рано, може да… оставите следи.
— Така си е — съгласих се аз. — Третокурсниците без проблем ще засекат следите от заклинанието. Могат да открият и самото заклинание, ако решат да търсят, но наистина няма смисъл да предизвикваме съдбата, оставяйки следи по цялото място.
Чез засука ръкави:
— Е, какво тогава ще правим? Да избием вампирите?
Под красноречивите ни погледи, пълни с ням укор, че пак предлага това, което би предложил и Велхеор, той веднага млъкна.
— Да им отвлечем вниманието — поправи го Даркин.
— Нали това казах — без да му мигне окото, каза Чез.
— Не-е — не се съгласи Наив. — Нещо по-друго каза…
Чез потупа Викерс-младши по главата:
— Какво щяхме да правим без теб.
Разбира се, да отвлече вниманието на вампирите изпратихме Стела. По този начин хем намалихме броя на хората, които трябваше да крия под Завесата-невидимка, хем се избавяхме от неблагонадежден съюзник. Все пак за доверие към вампирката беше твърде рано да се говори… Връчихме на Стела амулет на Патрула, за да ни даде знак с пламъците, след като разчисти пътя, и зачакахме.