Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Планетата на ветровете
Планетата на ветровете - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Планетата на ветровете

Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:

Това е планета, покрита от океан, сред който стърчат отдалечени един от друг острови. Разделени от огромни пространства, из които вилнеят неистови бури, и вода, гъмжаща от страховити чудовища, жителите общуват единствено с помощта на хората, притежаващи криле.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 130
Перейти на страницу:

Въпреки това опита отново.

— Не бива да съдиш за всички летци по Арак. — И миг след като произнесе тези думи се зачуди, защо не бе казала „за нас“. — Вал, Арак не е типичен представител на летците.

— Двамата с Арак се разбираме достатъчно добре — отвърна той. — Много добре знам що за стока е той, не е необходимо да ми обясняваш. Зная, че е по-зъл от мнозина безкрили, че е сприхав и не особено интелигентен. Това не значи, че изпитвам някакво благоговение пред останалите летци. Мнозина от тях приличат на него по едно или друго, независимо дали ще искаш да го признаеш. Арак е просто по-невъздържан от тях и по-грубоват в приказките.

Марис се изправи.

— Няма какво повече да си кажем. Ще ви чакам двамата със С’Рела утре, за да се упражнявате.

И се обърна и си тръгна.

Сена и нейните „дървокрили“ пристигнаха няколко часа по-рано от очакваното, в деня на откриването.

Марис беше в небето и научи за пристигането им едва когато кацнаха. Сена веднага я попита къде са учебните криле и прати Шер и Лея да ги вземат.

— Трябва да се възползваме от всяка минута преди началото — обясни тя. — Сега вятърът е подходящ, а на този проклет кораб направо се схванахме.

Щом учениците тръгнаха, тя дръпна Марис да седне до нея.

— Какво е станало?

— За какво говориш?

Сена поклати нетърпеливо глава.

— Забелязах още щом пристигнахме — рече тя. — През последните години летците охладняха към мен, но винаги са били любезни и готови да окажат помощ. Този път във въздуха витае враждебност. Заради Вал ли е?

Марис й предаде накратко събитията от последните дни. Сена се намръщи.

— Не е никак приятно, но ще го преживеем. Бедата сплотява хората. Моите ученици имат нужда от това.

— Така ли мислиш? Мисля, че им е нужна друга закалка — от онази, която се получава сред ветрове и бури. Или вярваш, че освен телата трябва да загрубеят и сърцата им?

Сена сложи ръка на рамото й.

— Може би. Марис, изглеждаш ми огорчена от нещо и мисля, че мога да те разбера. Аз също съм била летец и бих предпочела да повярвам на старите си приятели. Но ние ще оцелеем — както летците, така и моите „дървокрили“.

Същата нощ в хижата на летците имаше голямо празненство, толкова шумно, че се чуваше чак в селцето на Марис. Но Сена не позволи на учениците да участват. Каза им, че се нуждаят от почивка, и ги прати по леглата.

На срещата преди това започнаха с обсъждане на правилата. Състезанието продължаваше три дни, но сериозната част — предизвикателствата, бяха ограничени само за сутрините.

— Утре ще назовете противниците си и ще се надпреварвате за първи път с тях — обясни Сена. — Съдиите ще ви оценяват според изпълнението и бързината. Но втория ден ще следят артистичността. На третия ден — точността. Ще летите през портали, за да покажете умението си да контролирате крилете.

Следобедите и вечерите бяха определени за по-малко сериозни съревнования, лични надпревари, надпявания, вечеринки и прочее.

— Това оставете на летците, а вие се съсредоточете върху предизвикателствата — предупреди ги Сена. — Нямате работа сред масите и виното. Те могат само да ви изморят, да отнемат силите ви. Гледайте колкото искате, но никакво участие!

След като приключи с правилата, Сена започна да отговаря на въпросите на учениците, докато стигна до един, на който не можа да отговори. Зададе го Кер, който бе изгубил малко тегло през последните дни в океана и изглеждаше изненадващо строен.

— Сена — рече той, — как да определим най-подходящия си противник?

Сена погледна Марис.

— И преди сме се сблъсквали с този проблем — отвърна тя. — Децата на летците знаят от родителите си кой е във форма, тъй като от малки се движат в тази среда, но ние сме почти изолирани от нея. Моите сведения например са с почти десетгодишна давност. Марис, какво ще ги посъветваш?

— Очевидно ви трябва някой, когото се надявате, че можете да победите. Моят съвет е да се ориентирате към летците от Изтока и Запада. Летците от по-далечните места по правило са най-добрите в своя район. По същата логика се постарайте да избягвате участниците от Голям Шотан. Там летците са военизирани, дисциплината им е строга и тренират почти непрестанно.

— Миналата година предизвиках една жена от Голям Шотан — обади се Деймън. — Не ми изглеждаше кой знае колко добра, но когато се изправихме един срещу друг, ме надигра с лекота.

— Вероятно преднамерено се е представяла за по-несръчна, за да вкара някого в капана — обясни Марис. — Зная и други, които го правят.

— Но все още остават много летци, от които да избираме — каза недоволно Кер. — Та аз не познавам никого. Не можеш ли да ми кажеш някой, когото бих могъл да победя?

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)