Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Това престъпление ли е?
Старецът сви рамене.
— Фанатиците смятат, че е. — Оправи си очилата. — Първия път не бях тук.
— Къде тук?
— В този затвор. Първия път не бях в «Евин».
— Ерин?
— Евин — поправи го Парса. — Това е затворът «Евин», не знаехте ли?
— Не. Мястото се казва Евин?
Иранецът се разсмя.
— Не. Това е затворът «Евин» в северен Техеран. Всички се страхуват да не попаднат тук. Построен е през седемдесетте години от шаха и е бил под контрола на тайната полиция САВАК. След Ислямската революция през 1979 г. затворът е преминал формално в ръцете на Националната дирекция на затворите. Но само формално. Сега той се е превърнал в нещо като ООН на различните власти в Иран. Правната власт контролира секция 240 на затвора, Революционната гвардия контролира секция 325, а Министерството на разузнаването и сигурността се разпорежда в секция 209. Сякаш се съревновават помежду си и понякога разпитват задържаните си едни на други, изобщо бъркотията е такава, че никой нищо не разбира.
— Ние в кое крило сме?
— В смесено. Бях задържан от малоумниците на Революционната гвардия. Те ме държат тук. А вас кой ви задържа?
— Не знам.
— Каква е причината за задържането ви?
— Бях хванат снощи в Министерството на науката. Всичко това е огромна грешка, надявам се да ме освободят скоро.
— В министерството ли? Нали не е шпионаж?
— Разбира се, че не е.
Парса сви устни.
— Хм, тогава трябва да е престъпление от общ характер — прецени той. — Ако е така, мисля, че сте под надзора на правната власт.
Томаш пристегна затворническата риза, за да се стопли.
— Смятате ли, че ще ми разрешат да се свържа с някое посолство на Европейския съюз? Старият се засмя не особено весело.
— Ако имате късмет, да — възкликна той. — Но след като хубавичко ви изцедят.
— Как така ще ме изцедят?
Иранецът въздъхна, погледна уморено.
— Вижте, господин мм…
— Томаш.
— Вижте, господин Томаш. Попаднали сте в затвора «Евин», едно от най-неприятните места в Иран. Имате ли представа какво се върши тук?
— Ами… не.
— Само за да добиете някаква представа, ще ви кажа, че първият ми престрой в «Евин» започна с бой. Много скоро разбрах, че е било само лека увертюра, защото после ми сервираха пилешки кебап. Знаете ли какво е пилешки кебап!
— Не.
— Никога ли не сте яли кебап в ирански ресторант, господин Томаш?
— А, да — призна историкът. — Кебап. Нещо като сандвич. Дори започна да ми омръзва…
— И тук сервират пилешки кебап.
— О, така ли?
— Да. Само че тук, в «Евин», пилешкият кебап не е гастрономически деликатес. Така наричат един метод за разпит.
— А!…
— Първо ти връзват глезените и ръцете, после поставят китките върху глезените и прокарват метален прът през раменете и сгъвките на коленете. Повдигат пръта, закачват го нависоко и оставаш така, извит като кокошка на шиш. А после те бият.
Томаш направи ужасена физиономия.
— Правиха ли това и с вас?
— Да.
— Защото сте критикували президента.
— Не. Защото защитих президента.
— Защото сте защитили президента?
— Да. По онова време Хатами беше президент и възнамеряваше да прокара реформи, които да сложат край на издевателствата на религиозните фанатици, на тези малоумници, които тровят живота ни ежедневно и прославят невежеството.
— Президентът не можа ли да ви освободи?
Парса поклати глава.
— Президентът вече не е същият, сега е радикал. Но не това е важното. Истината е, че докато беше президент, Хатами нямаше никаква власт над тези хора. Знам, че изглежда абсурдно, но ето така стоят нещата в тази страна. Това не е Ирак, където Садам се разпореждаше и всички се свиваха. Тук е различно. Вижте, през 2003 г. например президентът Хатами нареди проверка на затвора. Негови доверени хора дойдоха и се опитаха да влязат в секция 209. Знаете ли какво стана?
— Не.
— Тия типове от Министерството на разузнаването и сигурността не ги пуснаха да влязат.
— Не са ги пуснали?
— Не.
— И какво направиха хората на президента?
— Ами какво! Подвиха опашка и си заминаха, разбира се. — Махна примирено. — Казвам ви го само за да видите кой командва в тази страна.
— Невероятно.
— Какви ли не неща стават тук, в «Евин», но никой нищо не може да направи.
— Като това изтезание, на което са ви подложили.
— Да, пилешки кебап. Но има и друго. Една вечер ме сложиха на въртележката. Знаете ли какво е въртележка?