Деветте дракона
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Деветте дракона». Краткое содержание книги:
— Какво точно правим? — попита Елинор.
Това бяха първите думи, които произнасяше от известно време насам. По пътя от летището Хари й беше дал телефона със заредения клип. Тя го изгледа и детективът я чу да ахва. Елинор помоли да го види още веднъж, после безмълвно му върна джиесема. Възцарилото се оттогава мълчание бе продължило до момента, в който тръгнаха по пътеката.
Бош преметна раницата си отпред, смъкна ципа, извади разпечатката на отражението в прозореца и фенерчето си и ги подаде на Елинор.
— Това е замразен кадър от клипа. Когато Мади се опитва да ритне похитителя и камерата подскача, прозорецът попада в обектива.
Бившата му съпруга включи фенерчето и разгледа разпечатката в движение. Сун вървеше няколко крачки зад тях. Хари продължи да обяснява плана си.
— Имай предвид, че всичко се отразява в прозореца на обратно. Обаче виждаш ли футболната врата на покрива на „Банк ъв Чайна“? Имам и лупа, ако искаш.
— Да, виждам я.
— Е, между двата стълба се вижда ей оная пагода под нас. Мисля, че я наричат Лъвската пагода. Ходил съм там с Мади.
— И аз. Казва се Лъвският павилион. Сигурен ли си, че се вижда в отражението?
— Да, само че ти трябва лупа. Изчакай да стигнем там.
Пътеката направи завой и Бош видя пред тях напомнящата на пагода постройка, от която се разкриваше една от най-красивите гледки от Върха. При всичките му предишни идвания тук гъмжеше от туристи и фотоапарати, а сега, на сивкавата светлина преди разсъмване, мястото пустееше. Той мина през сводестия вход и излезе на наблюдателната площадка. Под него се разстилаше гигантският град. В разпръскващия се мрак блещукаха милиарди светлинки, една от които принадлежеше на дъщеря му. И Бош щеше да я открие.
Елинор застана до него и поднесе разпечатката под лъча на фенерчето. Сун зае телохранителското място зад тях.
— Не разбирам — произнесе тя. — Мислиш, че можеш да го обърнеш наопаки и да определиш къде е Мади, така ли?
— Точно така.
— Хари…
— Има и други указания. Искам само да стесня търсенето. Коулун е много голям.
Бош извади от раницата мощния бинокъл, който използваше при наблюдение на заподозрени, и го вдигна пред очите си.
— Какви други указания?
Още беше прекалено тъмно. Той отпусна бинокъла. Налагаше се да почака. Помисли си, че може би е трябвало първо да отидат в Уан Цай за пистолета.
— Какви други указания, Хари?
Бош пристъпи към нея, за да вижда разпечатката, и й посочи другите подробности, открити от Барбара Старки, особено буквите O и N от обърнатия отзад напред английски надпис. Разказа й също за шума от недалечна станция на метрото и й напомни за хеликоптера.
— Събери всичко това и според мен ще се доближим към мястото — заключи той. — И ще я открием.
— Още сега мога да ти кажа, че търсиш рекламата на „Канон“.
— Фотоапаратите „Канон“ ли имаш предвид? Къде е тя?
Елинор посочи в далечината към Коулун. Хари отново вдигна бинокъла.
— Виждам я всеки път, когато ме взимат или ме връщат от работа с вертолета. Откъм Коулун е. Пише само „Канон“ и се върти на покрива на една сграда. Ако си зад нея в Коулун, когато е обърната към пристанището, ще я видиш отзад напред. И тогава ще се вижда правилно в отражението. Това трябва да е.
Тя посочи двете букви на разпечатката.
— Да, но къде е тая реклама? Никъде не я виждам.
— Дай да погледна.
Бош й подаде бинокъла и Елинор го поднесе към очите си.
— Обикновено свети, но сигурно я спират няколко часа преди съмване, за да пестят ток. В момента са изключени много такива реклами.
Тя отпусна бинокъла и си погледна часовника.
— Ще можем да я видим след петнайсетина минути.
Хари взе бинокъла от ръката й и продължи да търси въртящата се дума.
— Имам чувството, че губя много време.
— Не се тревожи. Слънцето скоро ще изгрее.
След като усилията му не се увенчаха с успех, детективът неохотно се предаде и през следващите десет минути просто гледа как светлината пълзи по планинската грамада и се спуска към подножието й.
Изгревът окъпа града в сивкави и розови багри. В пристанището вече плаваха фериботи и кораби, чиито пътища се пресичаха в своеобразна естествена хореография. Ниска мъгла обгръщаше небостъргачите в Централния квартал, Уан Цай и Коулун. Замириса на дим.