Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Искам да кажа, че може да ви доведе до изкушение, дори до мания. Подобно пристрастяване може да накара човек да извърши действия, които един разумен човек не може да направи.
Лонгвал го погледна учудено.
— Има ли нещо по-хубаво от това, да се подражава на един велик човек?
— Не, обаче вашата база за преценка е ненормална. Вие му преписвате добродетели, които в действителност не могат да се нарекат добродетели. Дори изпълнението на един дълг не може да се нарече добродетел и това, което е ужасно, да се смеси с понятието велико.
Майк се обърна, постави ръце върху масата и се втренчи в стария човек, който спокойно издържа погледа му.
— Бих желал тази нощ да дойдете с мен в Чайчестер.
— Защо?
— Защото съм убеден, че сте болен и се нуждаете от лекуване.
Лонгвал се засмя и се изправи като свещ.
— Болен ли? Никога в живота си не съм бил поздрав, по-издигнат и по-силен.
Той наистина изглеждаше такъв. Неговият ръст, широки плещи и здрав цвят на лицето говореха за едно отлично телесно здраве.
Настъпи малка пауза.
— Къде е Грегори Пене? — попита Майк, подчертавайки всяка дума.
— Не зная… — старият човек го изгледа, без да мигне.
— Току-що говорихме за моя прачичо. Вие навярно го познавате — каза той.
— Познах от пръв поглед портрета му. Мислех, че съм издал това, но като че ли сега ще трябва да го сторя. Вашият прачичо — Майк обмисляше всяка дума, — Самсон Лонгвал, е бил най-висшия палач на Франция.
След тези думи настъпи пълна тишина. Чуваше се дори чукането на един далечен часовник.
— Той е извършил различни геройски дела — той е качил на бесилката, шестдесет стъпки висока, трима души, ако не ме лъже паметта и е обезглавил Людовик XVI и съпругата му Мария Антоанета.
Очите на стария човек заблестяха от радост и гордост. Той сякаш още повече се издигаше.
— Какъв каприз на съдбата ви накара да се установите в Англия и как ви хрумна дивата мисъл да упражняваше тайно професията на Самсон и да убивате нещастни, безпомощни и отчаяни хора, не знам!
Майк говореше с обикновен глас и много спокойно. Също така отговори и Лонгвал.
— Не е ли по-добре — отвърна той учтиво — човек да не посяга на себе си и да не върши непростимото престъпление самоубийство? Не съм ли благодетел за хората, които не се решават сами да си отнемат живота?
— Например Лалей Фос — каза Майк, като не изпускаше Лонгвал от очи нито за момент.
— Той беше предател, безсрамен изнудвач, който искаше да изтръгне от хората пари чрез тайни, които случайно е узнал.
— Къде е Грегори Пене?
Старият човек се усмихна спокойно.
— Вие не ми вярвате. Много неучтиво от вас. Не съм виждал сър Грегори.
Майк посочи към камината, където още димеше една угарка.
— Ето цигарата му — каза той. — А върху килима има следи от кални обувки. Освен това чух и един вик. Къде е той?
Майк напипа тежкия броунинг в джоба си. При най-малкото движение от страна на Лонгвал, той беше готов да стреля. Майк се намираше пред опасен умопобъркан човек, чиято лудост се състоеше в убийство на хора.
Лонгвал не прояви никаква съпротива. Гласът му беше учтив. Той се гордееше с престъпленията си, които наричаше геройски дела.
— Ако сериозно искате още тази вечер да отида в Чайчестер, съгласен съм. Изхождайки от вашето становище и от вашето началство, имате право. Като вземете предвид обаче целите, които съм преследвал, ще се уверите, че вършите престъпление спрямо човечеството. Искреното ми желание да му служа ми струва няколко десетки хиляди фунта. За това обаче не съжалявам.
Той извади от големия бюфет до стената едно шише, избра грижливо две чаши и ги напълни.
— Нека пием за нашето здраве — каза той с обикновената си учтивост, поднесе чашата към устата си и я изпразни с наслада.
— Не пиете ли? — каза той учудено. — Друг вече пи.
На бюфета се намираше полупразна чаша. Майк едва сега я забеляза.
— Навярно виното не му хареса.
Лонгвал въздъхна.
— Малцина хора само умеят да ценят виното — каза той, като изтупа една прашинка от дрехата си.
Той извади от джоба си копринена кърпа, наведе се и изчисти праха от обувките си.
Майк стоеше върху един тесен килим пред камината. Ръката му беше върху револвера. Нервите му бяха напрегнати. Той чакаше момента, когато Лонгвал ще предприеме нещо срещу него. Кога и от къде щеше да дойде опасността, той не можеше да предвиди, обаче опасността, грозна и страшна, висеше над главата му. Тихото поведение на Лонгвал, вместо да го успокои, повече го тревожеше.
Тръпки полазиха Майк.
— Вие виждате, драги… — започна наново Лонгвал, продължавайки да изтрива праха от обувките си.