Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Чарли не можа да потисне усмивката си, тя го видя и се усети колко нелепо беше да се тормози за някакви дупчици в зъбите само часове след като момчето се беше спасило от трима убийци.
Изчерви се и каза:
— Мисля, че ако Бог го е запазил от куршумите. Той ще го предпази и от разваляне на зъбите, а?
— Това е едно добро разсъждение.
Чубака се сгуши до леглото и с удоволствие се прозя. Той също бе имал труден ден.
Винс Фийлдс дойде до вратата и попита:
— Къде искаш да бъда, шефе?
Чарли се поколеба, спомняйки си Пит и Франк. Беше ги поставил на пътя на изстрелите. Не искаше да постъпва по същия начин и с Винс. Но, разбира се, не трябваше да мисли така. Той не можеше да каже на Винс да се скрие в дъното на килера, където беше безопасно. Работата на Винс беше да бъде на пътя на изстрелите, ако е необходимо. И Винс и Чарли знаеха това, а също и че работата на Чарли е да дава нареждания, независимо от последствията. И така, какво чакаше? В тази работа или ти изнася да поемеш рисковете, или не.
— Да… аз искам да бъдеш точно тук, Винс — каза Чарли след като се прокашля. — Седни до леглото.
Чарли заведе Кристин в малката спретната кухня, където Джордж Суортаут беше направил един голям кафеник кафе и наливаше чаши за себе си и Винс. Чарли изпрати Джордж до прозорците на всекидневната, за да наблюдава улицата и наля от кафето за себе си и Кристин.
— Мириам, лелята на Хенри, обича бренди. Бихте ли желали малко бренди в кафето?
— Може би, идеята е добра — отвърна Кристин.
Чарли намери брендито в шкафа до хладилника и сипа по малко в двете чаши с кафе.
Те седяха един срещу друг на малката маса до прозореца с изглед към окъпана от дъжда градина, където в момента цъфтяха само сенки.
— Как е раната? — попита той.
— Само малко прищраква.
— Сигурна ли сте?
— Да. Слушайте, какво стана сега? Полицията ще предприеме ли арести?
— Не може. Всичките нападатели са мъртви.
— Но жената, която ги е изпратила, не е мъртва. Тя е част от опита за убийство. Един заговорник. Тя е толкова виновна, колкото и те.
— Ние нямаме доказателство, че ги е изпратила Грейс Спайви.
— Ако и тримата са членове на нейната църква…
— Това би било важна улика. Проблемът е, как можем да докажем, че те са били членове на църквата?
— Полицията би могла да разпита техни приятели, техните семейства.
— Което тя със сигурност ще направи… ако успее да намери техни приятели и техни семейства.
— Какво искате да кажете?
— Никой от тримата гангстери не носеше документи за самоличност. Никакви портфейли, никакви кредитни карти, никакви шофьорски книжки, нищо.
— Отпечатъци от пръсти. Сигурно биха могли да бъдат идентифицирани по техните отпечатъци.
— Разбира се, полицията ще е заеме с това. Но ако тези мъже не са били в армията или нямат криминални досиета, или не са били някога на служба като охрана, за която се изискват отпечатъци от пръстите, техните отпечатъци няма да бъдат регистрирани никъде.
— И така, ние може никога да не узнаем кои са били те?
— Може. Ако не ги идентифицираме, няма начин да ги проследим назад до Грейс Спайви.
Кристин се намръщи и сръбна малко от своето, кафе с бренди. Обмисляше положението. Опитваше се да открие какво може да са пропуснали, за да се намери връзката между убийците и Църквата на Здрача. Чарли можеше да й каже, че си губи времето, че Грейс Спайви сигурно е била много внимателна, но тя трябваше сама да стигне до това заключение.
— Човекът, който ни нападна пред къщата… беше ли същият, който караше пикапа? — попита накрая тя.
— Не. Не беше този, когото наблюдавах с бинокъла.
— Но, ако той е бил вътре, като пътник, може би пикапът е все още паркиран на улицата.
— Не. Полицията го потърси. Никъде в квартала нямаше бял пикап. Нямаше изобщо нищо, което би насочило вниманието към „Тру Уърд“ или към Църквата на Здрача.
— Ами техните оръжия?
— Те също са били проверени. Очаквам да не са били закупени законно. Няма да има никакъв начин да се разбере кой ги е закупил.
Лицето на Кристин изразяваше разочарованието й, когато каза:
— Но ние знаем, че Грейс Спайви е заплашвала Джоуи и знаем също, че нейни хора са ни преследвали с пикапа. Нямат ли полицаите достатъчно основание, след случилото се нощес, поне да поговорят с нея?