Белият нинджа (Част II)

От вълнение Хау разля половината от питието върху ризата си и Шизей трябваше да му приготви ново. Той смъкна ризата, развърза лекьосаната вратовръзка и посегна за чашата, разголен до кръста.

Тялото му бе покрито с къдрави черни косъмчета чак до раменете и гърлото. Шизей, която боготвореше чистата и гладка кожа, го гледаше с дълбоко отвращение. Спомни си за невестулката, на която сенсеят изви врата, а после започна да дере кожата й на дълги тесни ивици.

Никога досега не беше виждала Хау гол и сега се запита защо е решил да се съблече пред нея — кучето пазач. Причината не можеше да бъде сексуална, тъй като тя отдавна знаеше, че за Дъглас Хау сексуалното удоволствие е пряко свързано с чувството на власт, което може да изпита от него. Иначе се задоволяваше сам — та кой по-добре от него знае какво може да му донесе наслада? Той никога не би допуснал куче пазач в леглото си, беше с прекалено голямо самочувствие, за да общува с кучета.

Може би отношенията й с Брандинг бяха наистина успех, помисли си тя. Защото той я приемаше като нещо повече от куче пазач, поне за момента. Подобен статут Хау не би търпял никога.

Усмихвайки се на гъстата му мъжка козина, Шизей си представи, че пак е на сцената, потопена в ярката светлина на прожекторите, а пред нея лудее тълпа млади японци. После прожекторите се насочват към публиката, амфитеатралната зала се превръща в кипяща купа от енергия, към нея се протягат хиляди ръце, греят хиляди лица… Към нея! А тя ненаситно пие от искреното им обожание, поглъща го както новороденото поглъща майчиното мляко…

Изпитваше известно удоволствие, като го гледаше как се перчи и едновременно с това омеква. Но той беше толкова грубо и грозно създание, че вътрешният триумф на Шизей се сви и изчезна, единственото й желание беше да се отърве от присъствието му и час по-скоро да приключи срамната комедия, която бе длъжна да играе.

Той опразни чашата си, грабна я на ръце и я завъртя. От устата му се разнасяше дъх на гнило, примесен с алкохол. Тя беше замаяна от бруталната му близост, имаше чувството, че всеки миг ще припадне. Сякаш от грубото му тяло се излъчваше радиацията, която преди много години в Нагасаки бе проникнала в тялото и душата на Хаха-сан.

Леко се освободи от мечешката му прегръдка и каза:

— Защо не отложим празнуването на победата и да изчакаме да си свърша работата докрай?

— Какво искаш да кажеш? — недоумяващо се втренчи в нея той. — Всичко приключи. Брандинг е в затвора.

— Но нищо не е доказано и никога няма да бъде, ако не ме оставиш да си довърша работата. — Усмихна се с онази сладка усмивка, която влудяваше почитателите й до появата на Сенжин. — А ти искаш да я довърша, нали? За това ми плащаш. Искаш всичко да е свършено както трябва, да няма място за отстъпление, за обрат, нали?

И Хау кимна с глава, без да си дава ясна сметка за какво дава съгласието си…

Един ден Шизей отиде да потърси Кику в дома й. Цяла седмица приятелката й не беше се появявала на курса по танци и това безпокоеше Шизей. Не откри никого. Нямаше следа нито от Кику, нито от майка й и баща й, нито от сестрите й. Семейството фермери, което се беше нанесло преди три дни в празната къща, не знаеше нищо за предишните й обитатели. Сякаш Кику и семейството не бяха съществували никога, сякаш бяха плод на въображението й. Това беше невъзможно, но какво друго обяснение можеше да има за внезапното им изчезване? Преподавателката по танци не обръщаше внимание на честите й въпроси и тя помоли Хаха-сан да поразпита из квартала. Хаха-сан каза, че не е открила нищо, но я беше излъгала…