Шанхайска афера

Последва тишина.

— Перлената дама — напомни му Нокс.

— Но това беше преди месеци — обади се Томи.

— Да, именно. — Нокс се впечатли от факта, че брат му си спомняше.

— Нямаше ли да знаем, ако трансферът не е минал? — попита Томи, който все още се бореше с концепцията за прехвърляне на реални пари по интернет.

— Да, трябваше да знаем — отвърна Нокс.

— Искаш да кажеш, че аз трябваше да знам — натърти брат му.

— Не съм споменал такова нещо.

— Но това си мислиш.

— Недей да приказваш така, Томи, не си мисля това — отговори Нокс.

— Смяташ, че аз съм прецакал нещата — настоя брат му.

— Ако ти си ги прецакал, щях да ти кажа, че си виновен. Кога е имало случай да не ти говоря направо?

— Тогава за какво се обаждаш?

— Защото дължим много пари на важен доставчик и искам да изясним нещата. Това е всичко. Недей да преувеличаваш — спокойно каза Нокс.

— Ще трябва да проверя какво е записано при Ев — отговори брат му, споменавайки счетоводителката им Евелин Ритер.

— Да, точно така. Оттам трябва да започнем. Вземи данните за банковия трансфер и виж дали има някаква причина да не е минал… Ще го изпратим отново — каза Нокс. — Записваш ли си?

— Не съм глупав, естествено, че си записвам — отговори брат му.

— Провери и останалите плащания. Ев може да ти помогне. Не проумявам как е възможно да е пропуснала това, но все пак и по-странни неща са се случвали. Обзалагам се, че проблемът е от тази страна, нали ги знаеш какви са китайските банки.

Томи беше по ученически влюбен в симпатичната им счетоводителка и на Нокс не му харесваше особено как се развиваха взаимоотношенията им. Не можеше да реши дали просто ревнува заради това, че Ев бе привлякла вниманието на Томи, или по-скоро се чудеше защо привлекателна и умна жена като нея би обърнала внимание на момче с ограничени социални умения като него. Беше факт обаче, че Ев беше доста време с брат му и двамата си прекарваха наистина добре, което за Нокс бе благословия, която не би разрушил с лека ръка.

— Как вървят нещата иначе? — поинтересува се Нокс.

— „Тигрите“ са много зле.

— Е, това вече е новина — засмя се брат му.

— А ти как си? — попита Томи.

— Оглеждам се за внос на стари мотоциклети — отвърна Нокс, който бе живял с лъжата достатъчно дълго, така че да я възприеме почти за истина.

— Сериозно ли?

— Тук имат някои истински съкровища. От години копират беемве и руските дизайни и са ги направили по-хубави от оригиналните. Можем да ги вземем много евтино, да ги приведем към стандартите и след това да ги продадем по за пет-десет хиляди всеки.

— Мислех, че не ми е позволено да се качвам на мотоциклет — отговори Томи, а гласът му прозвуча по детски разочаровано.