Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
От последната дума Карис потръпна въпреки сълзите. Както парийските мъже покриваха косите си от почит, за да не съперничат по външност на Оролам, така и имаше слова, с които хората рядко се обръщаха към него — името му стигаше, за да проявят пълното си покорство, да го възвисят безмерно над езическите божества. Но когато изрече тази кратка дума, Бялата показа колко страшна е заплахата според нея.
— Боже — промълви тя отново.
В залата настана тишина. На Карис ѝ се стори, че може да чуе и играта на светлината по лицето си.
— Боже, който си единствен Бог. Боже, моля те, спаси ни.
След дългото въведение Карис очакваше повече красноречие, повече молби, повече… думи. Поздравът беше по-дълъг от самото послание.
И тогава осъзна какво бе направила Бялата. Красноречието трябваше да бъде насочено към самия Оролам. В него бяха красотата, величието и могъществото. Той знаеше от какво се нуждаят. Знаеше как да им помогне най-добре. Тази ерес беше заплаха не само за земния ред, а и за почитанието към Оролам в Седемте сатрапии, тя му се опълчваше и го отхвърляше. Бялата просто потвърждаваше предаността си и се молеше на техния повелител да ги спаси, както подобава на верни васали. В края на краищата какво друго имаха да кажат?
Това беше като отражение на помощта, за която жителите на онези погранични градове в Кървавата гора щяха да молят, а Спектърът мълчаливо се бе съгласил да им откаже. „Вие трябва да умрете“, решиха те, без дори да гласуват. „Вие трябва да умрете, за да постигнем ние целите си.“
На Карис ѝ оставаше само да се надява, че Оролам няма да се отнесе толкова бездушно и практично и към тях.
21.
Пред вратата на личната тренировъчна зала на Призмата, дълбоко в недрата на Кулата на Призмата, Тея се поколеба — взираше се в ивицата синя светлина, огряла пода. Досега не бе виждала залата осветена в някакъв цвят. Дори не знаеше, че това е възможно тук.
Чуваше и звуци, които не можеше да сбърка — някой бъхтеше с комбинации от удари чучело и макар да беше странно, ехтящото насилие я успокои. Онзи вътре тренираше, значи не беше враг. Движенията на господин Шарп ѝ подсказваха, че и той тренира често, но някак все не успяваше да си представи как се занимава с това. Той въплъщаваше неумолимото действие, не подготовката за него.
Отвори с ключа, който ѝ бе дал командир Железни, и влезе. Тъкмо навреме, за да види как Железни се развихри. Юмруците му се стрелкаха и забиваха в тежкия натъпкан със стърготини кожен чувал — в корема, в брадичката, в бъбреците, пак горе и пак долу, недоловимо за очите. Накрая се метна встрани към полосата на препятствията. Измъкна два учебни меча, без да спира и за миг.
Движенията дори с един меч в ръката или на кръста бяха част от подготовката в Черната гвардия, до която групата на Тея изобщо не беше стигнала. Краткото участие в битката за Руишки нос я накара да проумее веднага колко трудни са тичането и схватките с оръжие, та дори ако е прибрано в ножницата. Тялото ти уж умее да се плъзга с лекота покрай ъгли, а изведнъж се закачаш в тях и залиташ. Още по-мъчно е да се движиш, когато държиш оръжието — ако острието заседне в рамка на врата и не се спреш навреме, дръжката му ще се забие в корема ти… и няма да се почувстваш добре.
Затова беше толкова поучително да гледа как командир Железни минава през полосата на препятствията с два дълги меча. Той не носеше риза, само стегнатия черен панталон и ботушите с каучукови подметки, каквито получаваха пълноправните черногвардейци — и с добро сцепление, и почти безшумни. От пълна неподвижност към вихрено движение досущ като нападащ лъв — преливане на мускули, устремила се плът и той вече се движеше с почти максимална бързина след само четири крачки.
Прелетя над преграда, която би стигнала почти до шията на Тея, втурна се право към стена с дупка в нея, широка не повече от крачка, и се метна с мечовете пред себе си, раменете му едва се побраха, но тялото изобщо не докосна ръбовете. Търкулна се и стана с плавно движение, размахал остриетата.
Хукна към друга стена, без да губи много от скоростта си, и се изкатери по нея. Устремът му сякаш се предаде на самата стена през краката, ръцете с мечовете пред гърдите. Скочи от стената, изви тялото си и остриетата се стрелнаха към чучела, окачени на десет стъпки над пода, изцяло в брони от шиите надолу.