Богът на дребните неща
- Автор: Рой Арундати
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Жанет 45
- Переводчик: Леда Милева
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Богът на дребните неща». Краткое содержание книги:
Сенки, които само той виждаше.
Коремните мускули се издигаха под кожата му като квадратчетата на шоколад.
Държеше я близо до себе си в светлината на газената лампа и тялото му лъщеше като излъскано с восъчна паста.
Той не можеше да прави две неща едновременно.
Ако я държеше, не можеше да я целува. Ако я целуваше, не можеше да я вижда. Ако я виждаше, не можеше да я чувства.
Точно преди Айеменем колата се сблъска с една зелевозелена пеперуда (или може би пеперудата се сблъска с колата).
7
Тетрадки за упражняване на ума
В кабинета на Папачи изложените пеперуди и молци се бяха раздробили в малки купчинки дъгоцветен прах по дъното на стъклените им шкафове, а карфиците, с които са били забодени, сега стояха голи. Изглеждаше жестоко. Стаята имаше дъх на плесен и изоставеност. Стар неоновозелен обръч за хула-хуп висеше на дървена закачалка и се открояваше на стената като огромен, захвърлен от някой светец ореол. По перваза на прозореца се движеше колона от лъскави черни мравки с вдигнати нагоре задничета — като редица предвзети балерини от мюзикъл на Бъсби Бъркли. С очертани от слънцето силуети. Бляскави и красиви.
Рахел (на табуретка върху масата) ровеше в един шкаф за книги с потъмнели мръсни стъкла. Отпечатъците от босите й стъпала личаха ясно върху праха по пода. Те водеха от вратата до масата (изтеглена до шкафа с книги), после до табуретката (издърпана до масата и качена върху нея). Търсеше нещо. Сега животът й имаше размери и форма. Два полумесеца се очертаваха под очите й, а на хоризонта й — впряг от митологични създания.
На най-горния рафт Папачи беше наредил поредицата Богатият свят на насекомите в Индия; кожената подвързия на всеки от томовете се бе подкожушила и нагънала като вълнист азбест. Безкрили насекоми пълзяха по страниците, пробиваха си произволно път между различните видове инсекти и превръщаха организираната информация в жълта дантела.
Рахел бъркаше зад подредените книги и вадеше скрити отзад неща.
Една гладка мидена черупка и една бодлива.
Пластмасово калъфче за контактни лещи. Оранжева пипетка.
Сребърно кръстче сред навървени мъниста. Броеницата на Беба Кочама.
Рахел я вдигна към светлината. Всяко мънисто жадно грабна своя дял от слънце.
Над осветения от слънцето правоъгълник върху пода на кабинета падна сянка. Рахел се обърна към вратата с броеницата в ръце.
— Представяш ли си, тя е още тук. Аз я откраднах. След като ти беше Възвърнат.
Думата се изплъзна от устата й лесно. Възвърнат. Сякаш близнаците се раждаха за това. Да бъдат вземани на заем и връщани. Като книги от библиотека.
Еста не вдигаше очи. Умът му беше пълен с влакове. Той засенчваше светлината, влизаща през вратата. Една дупка във вселената с формата на Еста.
Зад книгите учудените пръсти на Рахел откриха още нещо. И на друга сврака бе хрумнала същата идея — да скрие нещо отзад. Рахел го извади и избърса праха по него с ръкава на блузата си. Беше плосък пакет в прозрачна найлонова обвивка, залепена със скоч. На бяло листче хартия вътре беше написано Естапен и Рахел. С почерка на Аму.
В пакета имаше четири оръфани тетрадки. На кориците им пишеше Тетрадки за упражняване на ума с място за попълване на Име, Училище (Колеж), Клас, Предмет. Върху две от тетрадките се четеше името на Рахел, а върху другите две — на Еста.
От вътрешната страна на една от кориците беше написано нещо с детски почерк. Разкривените букви и неравномерното разстояние между думите свидетелстваха за усилието да се контролира непослушният, самонадеян молив. Но чувството, което написаното изразяваше, беше съвсем ясно: Мразя госпожица Митън и мисля, че гащите й са скъсани.
На предната страна на корицата Еста беше изтрил с плюнка фамилното си име и заедно с него беше отнесъл и част от хартията. Върху грозното, мръсно петно беше написал с молив Неизвестен. Естапен Неизвестен. (Временно бе отложил определянето на фамилията си, докато Аму избере дали да носи името на съпруга си или на баща си.) До Клас беше написал: 6 години. До Предмет: Разказване на приказки.
Рахел седна с кръстосани крака (на табуретката върху масата).
— Естапен Неизвестен — каза тя. Отвори тетрадката и зачете на глас.
„Когато Одисей се върнал вкъщи и синът му дошъл и казал татко аз мислех че няма да се върнеш, много принцове идваха и искаха да се оженят на Пен Лоп, но Пен Лоп им казваше, че ще се ожени за мъжа който може да стреля през дванайсет пръстена, и нито един не успял, и Одисей дошъл в двореца облечен като просяк и попитал дали може да се опита. Всичките мъже му се присмели и казали ако ние не можем и ти няма да можеш. Сина на Одисей ги спрял и казал нека се опита и той взел лъка и стрелял точно през дванайсетте пръстена“.