Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— Само внимавай къде стъпваш. — Шамрон хвана с грамадната си длан китката на Габриел и я стисна. — Не съм толкова немощен, колкото изглеждам.
— Ти изсмукваш кислорода от всяко помещение, в което се появиш. Щом стъпиш на булевард „Цар Саул“, множеството иска да се окъпе в светлината ти и поне да се докосне до крайчеца на дрехата ти.
— Да не заемаш страната на Узи?!
— Не бих си и мечтал.
— Мъдро решение.
— Но имай поне малко вяра, че Узи може да движи Службата и без непрестанната ти намеса. В края на краищата нали затова го предложи за тази позиция?
— Предложих го само защото човекът, когото действително желаех да видя там, не беше на разположение. Но това е тема на друг разговор. — Шамрон изтръска цигарата си в пепелника и хвърли кос поглед към Габриел. — Някакви съжаления за това?
— Абсолютно никакви. Узи Навот е директор на Службата и ще продължи да бъде директор още дълго време. По-добре ще е да преглътнеш този факт. В противен случай последните ти години на тази земя ще останат изпълнени с горчивина.
— Звучиш като Геула.
— Геула е много мъдра жена.
— Така е — съгласи се Шамрон. — Но пък щом си толкова доволен от начина, по който Узи управлява нещата, тогава защо си дошъл тук? Едва ли си бил толкова път до Тиберия само заради удоволствието от компанията ми. Дошъл си, понеже искаш нещо от Узи, а той не желае да ти го даде. Колкото и да се опитвах, досега не успях да отгатна какво може да е. Но съм близо.
— Какво си разбрал?
— Знам, че Джулиан Ишърууд е прибягнал до услугите ти, за да издириш някакъв липсващ портрет от Рембранд. Знам, че Ели Лавон държи под око една възрастна жена в Амстердам. Знам също така, че си взел на прицел един от най-богатите бизнесмени на планетата. Това, което още не съм съумял да проумея, е къде точно се пресичат всички тези линии.
— Разковничето се крие в един стар твой познайник.
— Кой?
— Айхман.
Шамрон бавно загаси цигарата си.
— Сега вече имаш пълното ми внимание, Габриел. Разказвай.
Ари Шамрон, единственият оцелял от голямо еврейско семейство от Полша, заловил лично Адолф Айхман, знаеше немалко подробности за недовършеното дело на холокоста. Ала даже и той остана безмълвен пред историята, която му разказа Габриел през следващите минути. Тази история касаеше скрито момиченце от Амстердам, убиец, разменящ живот срещу лични притежания, както и картина, изцапана с кръвта на всички, които някога са се опитвали да я издирят. В картината имаше скрита смъртоносна тайна — списък с имена и номера на сметки, който доказваше, че една от най-могъщите бизнес империи на планетата е съградена върху авоари, заграбени от мъртвите.
— Новият ти началник е прав поне за едно — каза Шамрон, когато Габриел приключи разказа си. — Трябвало е да ни уведомиш предварително затова пътуване. Можех да ти осигуря подкрепление в Аржентина.
— Търсехме открадната картина, Ари. Не очаквах, че ще ми е нужно подкрепление.
— А е възможно и да си се озовал на грешното място в грешното време. В края на краищата Алфонсо Рамирес беше сред малкото хора в света, които имат почти толкова врагове, колкото и ти.
— Има такава вероятност — съгласи се Габриел. — Но не ми се вярва. — Направи пауза и после добави: — А ми се струва, че и на теб не ти се вярва, Ари.
— Така е, прав си. — Шамрон запали нова цигара. — Съумял си да събереш солидна информация срещу Мартин Ландесман, и то за доста кратко време. Ала има един проблем. Никога няма да успееш да докажеш тези неща в съда.
— А кой говори за съд?
— Какво предлагаш тогава?
— Да намерим начин да убедим Мартин да изкупи греховете на баща си.
— От какво се нуждаеш?
— От достатъчно пари, ресурси и хора, за да организираме операция на европейски терен срещу един от най-богатите хора на света.
— Звучи доста скъпо.
— Така е. Но ако постигнем успех, операцията ще се самофинансира.
Идеята, изглежда, хареса на Шамрон. Той все още се държеше, сякаш оперативните разноски идваха от неговия джоб.
— Допускам, че следващото ти желание ще бъде да събереш стария си екип?
— Щях да стигна и до това.
Ари го изгледа мълчаливо.
— Къде отиде умореният боец, който съвсем наскоро седеше на този балкон и ме убеждаваше, че иска да избяга със съпругата си и завинаги да се сбогува със Службата?