Фалшификаторът от черния кос
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшификаторът от черния кос». Краткое содержание книги:
Развръзката, по рецептата на жанра, е неочаквана…
Мистър Холивуд вдигна визьора пред очите си — винаги го носеше в джоба си — и дълго и мълчаливо наблюдава скалата, плъзгайки поглед от върха й до основите, сякаш композираше следващия кадър, сетне кратко рече:
— Мегафон, магнетофон, камера! — И добави: — Светлина! Много светлина. Full light!
Габи Фернандес хукна към училището, последван от звукооператорите и осветителите. Горе Тони продължаваше да скимти към звездите като пребит вълк. Долу всички мълчаха, дори кучетата; единствено щурците не искаха да знаят за нищо и продължаваха своя еднообразен и безкраен нощен концерт.
Задъхани, осветителите довлякоха още прожектори, малки, големи, няколко огромни — Full light — и ги разположиха пред скалата.
— Колите! — нареди лаконично Режисьора.
След минута всички коли бяха докарани срещу канарата; под някои от тях шофьорите напъхаха крикове и повдигнаха предниците им на различни височини.
Донесоха и тежък магнетофон с куп ролки, и малка портативна камера, която Фернандес зареди веднага.
Всичко се вършеше бързо, делово, в пълна тишина и то можеше да се вземе за делнична подготовка на масова снимка, ако главните участници — Режисьора, операторът, Ричард Брук и другите, не бяха в строгите си вечерни костюми, ослепително бели ризи и лъскави обувки.
И когато и последният човек беше на мястото си, Режисьора заговори и преводачът преведе:
— Внимание! Най-напред фаровете на колите, после постепенно всички прожектори и осветителни тела — от долу до горе! Намалете светлината върху Тони, засилете встрани, покрай ръба. Хайде-хайде! Пали!
И започна нещо, което, ако не беше свързано с живота на един човек, можеше да бъде една пищна феерия, достойна за въображението ма мистър Холивуд в разцвета на неговите сили.
Най-напред пламнаха фаровете на тежките камиони и те покриха с жълтеникавата си светлина основите на скалата. След това загоряха фаровете на повдигнатите с крикове леки коли, които хвърлиха лъчите си върху средната част на канарата. Лумнаха прожекторите и те обляха със синкаво сияние цялата горна част на това черно бърдо и страничните му склонове, по които неочаквано се очертаха някакви невъзможни тесни кози пътечки.
Накрая цялата тази каменна светкавица, която се спускаше зигзагообразно от звездите, като че запламтя с небесни огньове. И оставаше само да затрещи гръмотевицата и светкавицата щеше да оживее и да удари земята, за да я разтърси и пробие до нейните горещи недра.
Разбрах защо мистър Холивуд устройва този грандиозен спектакъл: двата дъгови прожектора, които отначало бяха насочени единствено към Тони, не можеха да му помогнат. Обратно, те го заслепяваха, изолираха го от околната среда и го приковаваха към каменната прегръдка на скалата. Сега от своя полумрак той по-добре виждаше какво има около него и получаваше възможност да се придвижи към ония немислимо тесни пътеки, които предизвикваха тръпки на атавистичен ужас в цялото ми същество.
Това внезапно развихряне на светлините като че потисна песента на щурците и заедно с тях и хленча на Тони. Той попрестана да скимти и бавно заобръща глава към блестящия свят, който се разкриваше пред очите му под лъчите на прожекторите. Този миг като че и очакваше мистър Холивуд. Той бързо подаде мегафона на Шими:
— Шими, спик! Говори му! — нареди той със свойствения си тих, но категоричен маниер и добави: — Габи, камера! Магнетофон! Хайде, хайде!
Камерата на Фернандес забръмча, а Шими вдиша мегафона пред устата си и заговори и неговият металически глас се завъртя между скалите и напълно заглуши звъна на щурците и задавените ридания на момчето горе:
— Тони! Чуваш ли ме, Тони? Аз съм бай Шими… Тони, чуй ме, моето момче, хайде, бъди разумен и слез! Ей така, бавничко, вдясно, виждаш ли пътечката? Ти я знаеш, там, откъдето си се качил. Хайде, Тони. Тони! Чуваш ли ме?
Той млъкна. Щурците отново надуха свирките си. Тихият хленч на Тони не преставаше.
Светлините на прожекторите осветяваха айнщайновия профил на бай Шими и от това лицето му добиваше още по-вдъхновен израз. Той отново заговоря и в гласа му този път се промъкнаха нотки, от които ми се сви сърцето:
— Тони, слизай, моето момче! Хайде, ще ти дам мастика. И ако искаш, даже коктейл. Ще ти го приготви чичо Габи, нали знаеш какви хубави коктейли прави той? Хайде, слизай, слизай, че на бай ти Шими му е много мъчно, като те гледа така горе; и на мама също й е много мъч…