Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Карл продаде старата си кола и си купи нова, която бе по-малка и външно по-скромна, но по-бърза и по-скъпа. Плати разликата с пари в брой, въпреки че съвсем не му бе до покупки. След това си купи хамбургер и се отправи към вкъщи. Влизайки в апартамента си, веднага отвори обикновено заключената стая за тренировки. Напоследък се бе принуждавал буквално да не я ползва, но сега пък си наложи да я отвори, надявайки се да се пребори със състоянието, в което се намираше вече цяло денонощие.

Започна с отработването на двадесет — двадесет и петте движения, характерни при стрелба от близко разстояние. Знаеше, че оперативният работник трябва да се занимава постоянно с това и да държи постоянно във форма и себе си, и арсенала си. Всичко това нямаше нищо общо с балетоподобните движения, които можеха да се видят във филмите или в някои спортни видове единоборство. Именно това последното бе станало и основа на предпоставката за полученото от него образование в Сан Диего.

“Това не са ви филмите с прословутия Брус Ли, момчета, това е нещо по-сериозно. Когато някой дявол е толкова глупав, че настъпва срещу вас, заемайки спортна поза на готовност, то стреляйте по него или го удряйте по главата с лопата. Ако не разполагате с нито единия, нито другия от необходимите ви предмети или ако се вдигне шум, знайте, че не сте на някаква си там трижди проклета олимпиада и не става дума за сребърните медали. И ако някой от вас се увлича от “пижамна борба” и други подобни, то с Божията помощ ще избием от вас това увлечение, дори и да се съпротивлявате, хе-хе.”

При това инструкторите по карате поясняваха: “На онзи, който, например, е изгубил неочаквано очите си, не му е вече необходим дори и най-красивият колан”.

След едногодишния курс по основните тренировки следваше доживотното повторение. Моделът бе само няколко движения, но съвсем не спортни.

След душа Карл седеше с хавлия, усещайки започващата след тренировъчна болка и бодежите в колената — резултат от стократните удари по чувала с пясък. Ако вместо чувала бе човек, това щеше да означава две-три счупени ребра и силен кръвоизлив.

Докладът за всички, както се твърдеше в него, планирани насилствени акции на пропалестинските групировки не бе нищо повече от блъф и не само защото всичките тези “утвърдени планове” — подпалване на еврейски детски градини, взривяване на синагоги, убиване на ученици и дипломати и така нататък — бяха неправдоподобни или си оставаха само като “утвърдени планове”. А преди всичко защото Карл можеше да докаже убедително, че докладът бе съставен от платени доносници. За това в него, разбира се, нямаше и намек, но нееднократно се подчертаваше, че “източниците са много и при това са напълно различни”. От всичко това намирисваше на платен агент и с помощта на ЕИМ то можеше да бъде доказано в рамките на някакъв си час.