Жестокият месец
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-276-8
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Жестокият месец». Краткое содержание книги:
Пролет е и в идиличното планинско селце Трите бора всичко се пробужда за нов живот. Но април се оказва жесток и безмилостен. Преди да отключи вратите към дългоочаквано ново начало, месецът поднася смърт.
Навръх Великден няколко от жителите на селцето се събират в прокълнатото имение на хълма, за да проведат спиритичен сеанс и да очистят старата къща от злото. Но вместо да прогонят духовете от нея, помагат за създаването на още един. Забележителна жена, обичана от всички в околността, умира от страх по време на сеанса. Освен ако не е убита…
Легендарният инспектор Арман Гамаш от квебекската полиция отново поема към Трите бора заедно с екипа си от млади специалисти, за да разплете мистерията. Но сега самият той се бори с призраци от миналото си и с твърде реални врагове от настоящето. И някои от тях може да са в собствения му екип
– Това съвпадение ли е? Село, което се казва Трите бора, с три големи бора в центъра?
– Не. Селото е основано от лоялисти, избягали през границата по време на войната с Великобритания. Тогава в района е имало само гора. Май все още е така до голяма степен.
Гамаш застана до нея и двамата рамо до рамо загледаха селото и гъстите гори отзад.
– Лоялистите нямало как да знаят кога са в безопасност. Затова си измислили код. Три бора на широка поляна означавало да спрат да бягат.
– Тук били в безопасност – добави Жана и изведнъж като че ли я обхвана униние. – О, господи, благодаря ти.
Под нежното златно слънце Гамаш чакаше жената да се почувства готова да влезе в параклиса.
– Бяхме в кръга и онази вещица хвърли сол – разказваше Жил.
Двамата с Бовоар седяха на камъните до пълноводната река. Инспекторът слушаше и хвърляше камъчета във водата. Сандон гледаше речната повърхност, покрита с танцуващи сребърни искрици от отражението на слънцето.
– Още тогава трябваше да си тръгна – продължи, – но знам ли, всички бяхме омаяни. Мисля, че бяхме в истерия. Чувах разни неща в тъмното. Беше плашещо.
Бовоар погледна крадешком Сандон, но той не изглеждаше засрамен от признанието си.
– После тя започна да вика духовете, каза, че ги чувала. Аз също ги чух. Беше ужасно. Запали свещи, но те като че ли правеха мрака още по-тъмен. Изведнъж се чу тътрене. Там имаше нещо, сигурен съм. Онази вещица го извика от света на мъртвите. Дори аз знам, че беше грешка.
– Какво се случи после?
Сандон дишаше тежко. Представяше си се отново в онази стая на злото, заобиколен от мрак, ужас и още нещо.
– Тя чу, че нещо идва. И изведнъж плесна с ръце. Помислих, че ще умра. Чуха се два писъка, може би повече. Ужасни звуци. После – думкане. Бях почти ослепял от страх, но видях как Мадлен пада. Отначало бях твърде уплашен, за да помръдна, но Клара и Мирна веднага отидоха при нея. Докато се опомня, се бяха скупчили няколко души.
– Включително мосю Беливо?
– Не, той не беше там. Стигнах преди него. Мислех си, че Мадлен е припаднала. Радвах се, че е тя, а не аз, честно казано. Но после я обърнах.
– Не можах да повярвам – каза Жана. Спомняше си онова лице, от което вече два дни се опитваше да избяга. – Опитахме се да напипаме пулс, да ѝ направим изкуствено дишане, но беше толкова вцепенена, че бе невъзможно. Сякаш беше замръзнала на място, а животът бе изтръгнат от тялото ѝ. Някакъв медикамент, казвате...
Явно не можеше да си спомни името. Гамаш се запита дали не играе театър.
– Забравих името, но причината е било някакво вещество, нали?
– Ефедрин. Всъщност е природно вещество, извлек от растение. Използва се от хора, които искат да отслабнат, но е забранен. Прекалено опасен е. Какво беше впечатлението ви от групата?
– Това всъщност беше вторият ни сеанс. Първият беше в петък в бистрото.
– На Разпети петък.
– Усещах напрежение у двама от мъжете. Не Габри. Другите двама. Високия мрачен мъж и онзи якия, с брадата. Но мъжете често се държат така на сеанси. Или не вярват и са пълни с отрицателна енергия, или вярват и се срамуват от страха си. Отново отрицателна енергия. Но останах с впечатление, че се чувстват неловко, защото са там. Мисля, че не се харесваха. Якият мъжага го показваше по-ясно, но и бакалинът...
– Мосю Беливо.
– В него има нещо мрачно.
Гамаш я погледна изненадано. От малкото, което знаеше за Беливо, човекът му беше симпатичен. Изглеждаше любезен, даже срамежлив.
– Той крие нещо – заяви Жана.
– Всички крием по нещо – отбеляза детективът.
– Всеки ден ли идвате тук? – попита Бовоар, след като Сандон завърши разказа си. Прозвуча като заучена реплика и инспекторът почти се изчерви.
– Да. За да търся дърво за мебелите, които правя.
– Видях някои от нещата ви в магазина. Прекрасни са.
– Дърветата ми помагат да ги правя такива.
– И ви позволяват да ги отсечете? – изненада се Бовоар.
– Разбира се, че не. За какъв ме мислите...?
„За убиец ли?“ – довърши наум мисълта му Бовоар. Дали Жил наистина си го бе помислил?
– Идвам в гората за вдъхновение. Използвам само мъртви дървета. Мисля, че двамата с вас имаме много общо.
Незнайно защо това допадна на Бовоар, макар че инспекторът не успя да се сети по какво може да си прилича с този човек.
– И двамата се занимаваме със смъртта, извличаме изгода от нея, ако мога така да се изразя. Без мъртви дървета аз няма да мога да правя мебели. Без мъртви хора вие няма как да си вършите работата. Разбира се, вашите колеги понякога се опитват да ускорят нещата.