Ангелският дял

Джин направи физиономия.

— Алкохол? Или те хванаха с момче?

Амелия просто вирна брадичка, което показваше, че провинението й е по-сериозно.

— Спала си с някой от учителите? Ти луда ли си?

— И ти си го направила. Затова си напуснала училище…

Предната врата се отвори и се появи Лейн, който бе като фар за моряците.

— Познай кой се е върнал у дома от училище — каза сухо Джин.

— Чух. Ела тук, Амес. Отдавна не сме се виждали.

Момичето се отпусна в прегръдките на Лейн и двете тъмнокоси глави се събраха заедно, а Джин извърна поглед.

— Тя има новини — измърмори Джин, докато се разхождаше из оранжерията и подръпваше листата на орхидеите.  — Защо не му кажеш?

— Изритаха ме.

— Защото е спала с някой от учителите си — Джин махна с ръка.  — От всичките ми прегрешения е избрала да наследи точно това.

Лейн изруга и отстъпи назад.

— Амелия.

— О, той използва истинското ти име — Джин се усмихна с мисълта, че брат й звучи съвсем като баща им.  — Значи говори сериозно. Има ли някой от „Хочкис“, на когото можем да се обадим, Лейн? Със сигурност можем да им повлияем да я приемат обратно.

Лейн си разтърка лицето.

— Някой възползва ли се от теб? Беше ли наранена?

— Не — отговори момичето.  — Не беше така.

Заговори Джин.

— Трябва да има начин да я върнем в…

— Не наближават ли последните изпити?  — прекъсна я Лейн.  — Няма да вземеш удостоверение за завършено образование? Исусе Христе, Амес, това е сериозно. Лоша работа.

— Съжалявам.

— Да — измърмори Джин,  — изглежда, че съжаляваш. Искаш ли кърпичка? Това ще ти помогне ли да изиграеш ролята си по-добре?

— Диамантът на пръста ти е великолепен — каза остро Амелия.  — Ще се омъжваш, предполагам?

— Два дни след като свърши поклонението пред дядо ти.

— Да, добре че се обади да ми кажеш, майко.

— Женитбата ми не е важна.

— Съгласна съм. Говоря за смъртта на дядо. Дядо ми е умрял, а аз узнавам за това от вестниците.

Лейн се обърна.

— Не си й се обадила, Джин? Наистина ли?

— Моля за извинение, но тя е тази, която е изритана от подготвителното училище. А ти ме гледаш така, сякаш аз съм направила нещо нередно.

— Мога да ходя на училище тук, в Шарлмонт — намеси се Амелия.  — „Шарлмонт Кънтри Дей“ е добро училище и мога да живея тук, у дома…

— Какво те кара да мислиш, че ще те приемат сега?  — запита Джин.

— Нашите пари послужиха за разширението му преди пет години  — заяви Амелия.  — Като че ли няма да ме приемат. За кого се омъжваш, майко? Нека позная. Той е богат и безгръбначен…

— Достатъчно!  — сряза я Лейн.  — Джин, тя е твоя дъщеря. Поне веднъж в живота си ще се държиш ли като майка? И Амелия, проблемът е по-голям, отколкото осъзнаваш.

— Но е поправим — каза момичето.  — В това семейство всичко е поправимо, нали?

— Всъщност това не е вярно. И по-добре се моли да не го научиш по трудния начин и заради сегашното си провинение.