Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
(Някои от американските оръжия са предадени на Виетмин. Това е малка част от оръжието, което те ще използват във войната си срещу французите, която започва през 1946 г.)
Главният резултат от сътрудничеството между УСС и Виетмин е спасяването на няколко американски военновъздушни части и пилоти от военноморския флот, които са свалени в района. След тези случаи престижът на Виетмин нараства, но французите започват да проявяват недоверие към американците. През август 1945 г. малък екип от УСС навлиза в Южен Индокитай, но войната завършва преди началото на предвидените операции.
УСС не провежда никакви операции в района на Тихия океан, където командва адмирал Честър Нимиц, и в югозападната част на Тихия океан, където главнокомандващ е генерал Дъглас Макартър. На територията на Нимиц се намират предимно островчета с джунгли и голи коралови атоли, където оперативните работници на УСС са напълно безполезни. БРЕГОВИТЕ НАБЛЮДАТЕЛИ в Австралия и Нова Зеландия действат на многобройните островчета, потънали в тропическа растителност, из целия Тихи океан и извършват много подобно на провежданото от УСС РАЗУЗНАВАНЕ.
В района на Макартър кадрите на УСС не са добре дошли. Макартър смята, че неговото СЪЮЗНИЧЕСКО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ осигурява най-добрите възможности за събиране на разузнавателна информация. Освен това УСС се появява прекалено късно и не му предлага достатъчно възможности, а на всичко отгоре се ръководи от Донован, някой си, който не е под контрола на Макартър.
Много от висшите армейски и военноморски разузнавачи също се противопоставят на УСС, тъй като смятат, че управлението навлиза в тяхната сфера на отговорност и понякога им отнема най-добрите кадри. Въпреки че армията и военноморският флот разполагат със значителни мрежи за прехващане на вражеските комуникации, УСС започва създаването на свои подслушвателни постове (вж. КОРПОРАЦИЯ ЕФ БИ КЮ). Два са подслушвателните постове, създадени през 1942 г., но обединените началник-щабове ги прехвърлят към армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
Друг неприятел на Донован е ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР, който също има планове за разширяване на контраразузнавателната си дейност в чужбина и в лицето на УСС вижда съперник. Тъй като не може да спре Донован, той убеждава президента Рузвелт агентите му да представляват американското разузнаване в Южна Америка по време на войната.
Донован се опитва да създаде връзки и да постигне известен обмен на информация с НКВД — главната съветска разузнавателна служба по това време. През декември 1943 г. лично отива в Москва, за да създаде желаните отношения. Сключено е споразумение между УСС и НКВД за връзка при провеждането на операции в районите, които представляват интерес и за двете страни. Офицер за свръзка от НКВД трябва да бъде изпратен във Вашингтон.
Този опит е отхвърлен от Комитета на обединените началник-щабове с известна помощ от страна на Хувър. На 15 февруари 1944 г. Хувър пише на главния прокурор: „Мисля, че създаването на официална част от НКВД в САЩ ще представлява сериозна заплаха за вътрешната сигурност на страната. Освен това смятам, че няма нито съществена причина, нито основание за създаването на подобна агенция тук.“
В края на войната Донован предлага на Рузвелт да се създаде следвоенна разузнавателна агенция на базата на УСС. Но на 12 април 1945 г. Рузвелт умира, преди да предприеме нещо по въпроса. Новият президент е прекалено зает, за да се занимава с този въпрос, а и храни известна неприязън към Донован. УСС е официално закрито от президента Труман с изпълнителна наредба от 1 октомври 1945 г. На 12 януари 1946 г., когато Донован слиза от поста, управлението престава да съществува. След разформироването на УСС голяма част от общо 1362 служители от Проучвания и анализи и Документация (където се подготвят карти и други помощни документи) са прехвърлени към Държавния департамент като Временна проучвателна разузнавателна служба. Много от другите 9028 служители на УСС са прикрепени към новосъздадената Стратегическа служба към военното министерство. Бригаден генерал Джон Магрудър, който е бил заместник на Донован, е назначен за директор на стратегическата служба. Магрудър се пенсионира в началото на 1946 г. и на негово място постъпва подполковник Уилям Куин, който през войната е бил представител на УСС в Седма американска армия.
Една от първите стъпки на Куин е назначаването на Енгълтън за директор на контраразузнаването в Италия. Там Енгълтън се запознава с евреи, които по-късно ще играят важна роля в израелското разузнаване. (Вж. ШИЛОА, РУВЕН.)