Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
УНО сменя Управлението за оценки (УО), което е критикувано още със създаването на ЦРУ през 1947 г. (Наричаното отначало Управление за проучване и анализ — УПА, променя името си, тъй като Държавният департамент заявява, че проучванията и анализът за чужбина са изключително в негови прерогативи.) През 1949 г. СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ нарежда да се проведе реорганизация на ЦРУ. Контраадмирал РОСКОУ ХИЛЪНКОТЪР — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, отначало се противопоставя, но през 1950 г. е принуден да се подчини, след като ЦРУ, по-точно Управлението за оценки, не успява да предвиди севернокорейското нападение над Южна Корея.
Приемник на Хилънкотър е армейският генерал-лейтенант УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ, който премахва УО и създава на негово място УНО и СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (СНО), който трябва да осигурява независими експертни оценки. Смит си спомня за Лангър и Кент от Втората световна война и ги кани да превърнат УНО в основно подразделение на ЦРУ. Смит желаел УНО да стане „сърцето на Централното разузнавателно управление и на националната разузнавателна машина“.
Лангър се връща към научна работа в Харвард през януари 1952 г., а Кент, който е завършил Йейл, поема УНО. Той е ръководител на УНО и председател на СНО от 1952 г. до излизането си в оставка през 1967 г. Кент „е изумителна личност“, пише през 1994 г. Дж. Кенет Макдоналд — ръководител на историческата секция към ЦРУ. Периодът, когато е ръководител, „оказва изключително влияние върху формирането на оценките на Централното разузнавателно управление и на разузнавателната общност и предоставянето им пред съда на Съвета за национална оценка“.
Кент често звучи като надут професор, който изнася лекция пред студентите си. „Нека нещата останат такива, че ако нашият ръководител, отговорен за политиката, сметне за необходимо да пренебрегне знанията и мъдростта ни, то причината да не бъде неточност, непълнота или явна демонстрация на предпочитания. Нека ни пренебрегне само ако се налага да обърне повече внимание на друг. И нека се почувства неудобно — много неудобно за решението си да обърне това внимание другиму“, пише Кент в секретно ретроспективно есе през 1968 г.
Той и неговото УНО са на „олимпийска висота“, пише през 1994 г. друг историк на ЦРУ — Доналд Стюъри, в предговора към сборник разсекретени есета на Кент — всичките посветени на УНО. Стюъри добавя, че „УНО премина чертата между научната обективност и интелектуалната арогантност“.
През 1962 г., когато Съветският съюз решава да инсталира ядрени ракети в Куба, УНО на Кент стига до заключението, че това няма да се случи. В специална справка, изготвена през септември 1962 г., се твърди, че това „ще бъде несъвместимо със съветската практика до този момент и със съветската политика, както я преценяваме сега“. Директорът на Централното разузнаване ДЖОН МАККОУН разчита на инстинкта си и независимо от оценката нарежда да се извършат разузнавателни полети с шпионския самолет U–2 над Куба. Той веднага получава доказателства, че руснаците вършат това, което според УНО няма да направят.
УНО е на път да бъде забравено, когато през 1967 г. Кент излиза в оставка. Хенри Кисинджър — съветник на президента Никсън по въпросите на сигурността, не харесва предоставяните от УНО материали. През 1973 г. УНО е закрито и на негово място е учреден институт от т.нар. офицери на националното разузнаване (12 души), които да осигуряват специализирано мнение в дадени сфери на разузнавателната дейност.
По-късно функциите на УНО и на Съвета за национална оценка в значителна степен се изпълняват от СЪВЕТА ПО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.
Управление за национално разузнаване (УНР)
Американска специална служба към Министерството на отбраната, която отговаря за стратегическото въздушно разузнаване и ВЪЗДУШНО НАБЛЮДЕНИЕ. Тя е толкова засекретена, че едва през 1992 г. съществуването й е официално признато. В днешно време се обсъжда въпросът за закриване на УНР и за учредяване на Национална агенция за визуална информация и картография на нейно място.
УНР е създадено на 25 август 1960 г. за координация на усилията и натрупаните данни от въздушното разузнаване, осъществено от СПЪТНИЦИ и шпионски самолети U–2. УНР е служба, която харчи много повече, отколкото ЦРУ или АНС. Отначало се е предполагало, че УНР освен всичко друго ще бъде и буфер между ЦРУ и ВВС, които остро се конкурират помежду си за спътниковите програми и за очакваните от тяхната реализация плодове. ВВС например, за да увеличат бюджета си, непрекъснато търсят доказателства в стремежа да докажат твърдението си, че руснаците преследват политика на непрекъсната надпревара във въоръжаването, която трябва да бъде компенсирана с нови разработки и постижения от военновъздушните сили. А ЦРУ на свой ред се надява с помощта на спътниците да получи обективна картина за мащабите на съветското въоръжение.