Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
Роули се съгласи с нея. Очоа приключи поредния си разговор.
— Криминолозите. Първо едните новини, или другите новини? — Прочете по изражението на Хийт, че не е моментът да се бъзика. — Два вида резултати. Платът от балкона съвпада с дънките на Поченко.
— Знаех си — каза Руук. — Отрепка.
Ники не обърна внимание на избухването. Сърцето й набираше скорост, но тя гледаше да се държи, сякаш слуша борсовите новини по радиото, докато чака съобщенията за задръствания в центъра. През годините бе научила, че всеки случай има свой живот. Този още не бе дори близо до разрешаване, но навлизаше във фаза, когато най-сетне имаха неопровержими данни. Всяко доказателство трябваше да си каже думата, а вълнението, особено нейното, само създаваше излишен шум.
— И второ, беше права. Пред онези прозорци при пожарния изход имаше чифт отпечатъци. Знаем чии.
— Голяма загадка — изпуфтя Руук.
Ники поседя и помисли.
— Така. Значи имаме едно доказателство, което ни казва, че Поченко е изхвърлил Матю Стар през балкона, и друго, според което в някакъв момент е опитал да влезе през прозореца. — Тя се върна пред дъската и до „парче плат“ написа името на Поченко. На едно от празните места написа „достъп?“ и го огради.
Докато стоеше и премяташе маркера от ръка в ръка — нов навик, отбеляза си, — погледът й попадна върху снимката на пръстена, а след това върху синините на Матю Стар.
— Детектив Роули, колко ти е писнало да гледаш записа от Гилфорд?
— Напълно.
Тя постави длан на рамото му.
— Тогава напълно ще намразиш следващата си залича. — Свали длан и дискретно я обърса в панталона си.
Очоа се подсмихна и си затананика музичката от сериала за Спондж Боб.
Докато Роули изнамираше и зареждаше записа, Хийт се зае с обичайните си прозвънявания и проверки в компютъра, за да види дали сред скорошните дребни кражби, нападения и обири на банкомати няма открие нещо ново за Поченко. Откакто бе ограбил онази аптека, от него нямаше и следа. Един приятел на Ники, ченге под прикритие от Борба с порока, внедрен в руските квартали по Брайтън бийч, също не бе открил нищо. Хийт си повтаряше, че натрапчивите й проверки са просто добра детективска работа: толкова голяма част от успеха си беше просто упорство. Но дълбоко в себе си знаеше, че просто никак не й се нрави, че някъде там, под радара, се спотайва опасен психопат, който й има зъб. Това поставяше под въпрос принципите й да разделя емоциите от работата си. Предполагаше се да е ченгето, не жертвата. Ники си позволи да стъпи за миг на територията на човешките емоции и после се върна в правия път.
Къде ще е отишъл? Подобен мъж, едър, лесно забележим, беглец с рани, без достъп до апартамента си — в някакъв момент трябваше да се превърне в мършояд. Освен ако нямаше подкрепа от някого и/или скрити пари, присъствието му все някъде щеше да се усети. Може би разполагаше с гореспоменатите. Може би. Но не й се струваше така. След последния си разговор тя зарея поглед в нищото.
— Може да се е записал в едно от онези риалитита, където пращат участниците на пустинен остров. Да ядат буболечки и да се псуват едни други — каза Руук. — Нали се сещаш, „Аз съм убиец с интелекта на бабуин, разкарайте ме оттук.“
— Черно с една бучка, нали? — Ники остани чаша кафе на бюрото на Роули.
— А… мерси, да, много мило. — Роули превъртя няколко минути от записа на Гилфорд. — Освен ако не значи, че пак ще вися цяла нощ.
— Не, няма да отнеме много. Стигни до Майрик и Поченко и забави. — Роули имаше достатъчно опит с тази част и намери точното място, където влизаха от улицата. — Така, когато стигне само до Поченко, спри.
Роули замрази картината и увеличи лицето на руснака.
— Какво търсим?
— Не това.
— Но искаше да спра на този кадър.
— Точно така. И какво правехме досега? Фокусирахме на лицето, защото ни трябваше снимка за идентифициране, нали?
Роули я погледна и се усмихна.
— А, схванах. — Той смали лицето на Поченко и насочи вниманието си другаде.
На Ники й хареса какво си бе избрал за фокус.
— Точно така, ето там. Роулс, бързо схващаш. Ако продължаваш, отсега нататък ще ти давам да проучваш всички охранителни записи.
— Значи вече знаеш за плана ми да стана цар на охранителните записи в участъка. — Когато увеличи избрания образ, се облегна и попита: