![Екзекуцията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/0/ekzekuciyata-bg-download.jpg)
Екзекуцията [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Екзекуцията [bg]». Краткое содержание книги:
— Измислени ли са?
— Дипломата му е истинска и няма подадени оплаквания срещу него. Възможно е „Брук-Хейстингс“ и „Фиделити“ да не съществуват вече. Но да се преместиш от престижна болница в невзрачна частна клиника не е равностойно прехвърляне. Така че има вероятност да не е напуснал по своя воля. Може да е бил изритан за неприлично поведение, да се е скрил и после да е кандидатствал в нова област. Да се представя за специалист по оплождане е твърде рисковано.
— Интересно. Да, историята започва да намирисва на нещо по-определено. А Хоуп е била негов консултант? И са оплели конците с тлъстите суми?
— Може би затова Сийкрест говореше толкова уклончиво. Не изневяра, а нещо финансово. Ако си спомняш, той изрично подчерта, че не си е пъхал носа в професионалната дейност на Хоуп.
— Разграничи се…
— Искаш ли отново да поговоря с него?
— Разбира се… А доктор Крувич? Той е единственият, когото уличихме в лъжа.
— Повече ли го харесваш като заподозрян?
— Да кажем само, че развивам интерес към него. Ако мога да го свържа по някакъв начин с Манди, направо ще се влюбя в Крувич.
Стана седем и десет, а Робин още я нямаше. Спешните ремонти сигурно са се усложнили. Обадих се в звукозаписното студио и тя каза:
— Съжалявам, скъпи, но положението е драматично. Ще отнеме известно време — най-малко още два часа.
— Вечеря ли?
— Не, но първо искам да свърша. Не си прави труда да готвиш. Вероятно ще хапна нещо леко.
— Пълнена патица?
Тя се засмя.
— Да, отивай на лов за патици.
Седнах, пийнах кафе и се замислих.
Пицата беше нещо леко.
И в Бевърли Хилс имаше страхотно малко заведение, където още мислеха, че мястото на патиците е във водата, а не увити в тесто във фурната.
По пътя щях да се отбия в Административния център.
Този път първо огледах алеята за коли. Трите места за паркиране зад розовата сграда отново бяха пусти. И лампите пак не бяха запалени.
Улицата отпред беше тиха и тъмна, с изключение на няколкото улични лампи и случайния проблясък на фарове. Ясно, всички бяха приключили с работния ден. Спрях на петдесет метра от входа на розовата сграда и запазих бдителността си, представяйки си нещата, които един неетичен лекар може да направи на пациентка.
Пръстите на Крувич облени в кръв…
Свръхактивно въображение. Когато бях дете, това побъркваше учителите ми.
Фарове. Приближиха се. Патрулната кола обикаляше района.
Ченгетата от Бевърли Хилс се изнервяха от хора, които седят в автомобилите си без основателна причина. Но полицейската кола отмина.
Изведнъж се почувствах като пълен глупак. Дори ако Крувич се появеше, какво щях да кажа?
„Здрасти, само една малка следа: какво точно представлява институтът «Брук-Хейстингс» и какво сте правили там? И между другото, какво става със специалността ви — методи за оплождане?“
Включих двигателя и посегнах да запаля фаровете, когато някакво стържене зад мен привлече вниманието ми. Вратата на сградата до тази на Крувич се вдигаше. Там имаше кола с вече запалени фарове.
Не беше бентли, а малък черен седан. Излезе и зави надясно. Вътре се виждаха двама души. Шофьорът, медицинската сестра Ана, с непроницаемото лице и изцапаните с червило цигари. До нея седеше мъж.
Съседната сграда също беше част от клиниката на Крувич.
Ана стигна до Футхил Драйв, спря и обърна.
Подкарах след нея.
Тя направи още два завоя — на Бъртън Уей и на Рексфорд Драйв. Пое по ниската част в северния район на Бевърли Хилс, после по Сънсет Булевард и излезе на кръстовище Колдуотър Каньон. Отправи се към долината. Може би нямаше нищо зловещо около една работеща жена, която се връща у дома със съпруга или с приятеля си.
Между нас имаше две коли. Движението беше натоварено и карахме едва с трийсет километра в час. На Чероки Драйв видях червен светофар и се преместих в дясното платно, за да огледам колата. Нова тойота.
После Ана свърна надясно и в автомобила проблесна оранжево кехлибарена светлинка. Стрелна се вляво и продължи да се движи. Ана провеси лявата си ръка през прозореца и пусна угарката. На пътя се разпръснаха искри. Мъжът седеше неподвижен. Или се беше излегнал на седалката, или беше нисък.