Импулсивно [bg]

— Толкова романтично! Тя е щастлива жена, господин Уейн.

— Зависи кога я питате.

Той си тръгна и тя се обърна към нас, оправяйки роклята си.

— Здравейте!

Майло се представи и й каза защо сме тук.

Тя замръзна.

Избухна в плач. Покри лице с една ръка, а с другата се подпря на щанда.

Мъжът в тъмния костюм взе подноса с пръстени, заключи го и загледа с любопитство.

— Съжалявам, че трябваше да го научите — каза Майло.

Бет Холоуей хукна към задната част на магазина, отвори една врата и изчезна.

— Става дума за Кат от „Ла Фам“ ли? — попита мъжът в тъмния костюм.

— Познавате ли я?

— Аха — каза той.

Майло повтори въпроса.

— Ходил съм там няколко пъти, да купя нещо на жена ми.

— Кат ли ви обслужваше?

— Тя беше там, но не вършеше кой знае какво — отговори мъжът. — Тя е, така ли? Странно.

— Кое?

— Да познаваш някого, когото са убили.

— Какво можете да ни кажете за нея?

— Нищо. Просто казвам.

— Какво казвате?

Устните на мъжа се изкривиха.

— Не е била много услужлива продавачка — казах аз.

— Да, ама това не ми пречеше — рече мъжът. — Обичам сам да си пазарувам. При бижутата трябва да ги напътстваш. Но дрехите сам си ги избираш.

Бет се появи отново с шоколадовокафяв пуловер върху роклята. Очите й бяха подпухнали, а устните й изглеждаха посинели.

— Какво се е случило с Кат? — попита тя.

— Още не знаем — отвърна Майло. — Можете ли да ни отделите малко време?

— И още как. Каквото е необходимо, за да намерите животното, което го е направило.

— Някой кандидат да ви идва наум?

Мъжът в тъмния костюм се премести по-близо.

— Би ми се искало, но не — каза Бет Холоуей.

— Хайде да се поразходим — рече Майло.

Когато тримата излязохме навън, той посочи към магазина за кафе.

— Ще повърна — каза Бет Холоуей. — Нека да повървим.

Тя тръгна, размахвайки ръце.

— Трябва ми едно десеткилометрово бягане.

— Тогава на мене ще ми трябва „Бърза помощ“ — каза Майло.

— Трябва да почнете. С лечебна цел.

— Кат тренираше ли?

— Хич. А аз опитвах.

Тя се позабави, после пак набра скорост. Вървяхме покрай магазините, заобикаляхме пешеходците. Бет Холоуей напредваше през навалицата като жена, която има план.

Майло я остави да изразходва енергия в продължение на пресечка и половина.

— Искате ли да ни кажете нещо, преди да започнем да задаваме въпроси?

— Кат си падаше по смотаняци, но не мога да си представя някой толкова зъл.

— Някакви имена да ни кажете?