Богиня [bg]

Тя подръпна нервно дрехата си. Беше много по-луксозна и модна, отколкото беше свикнала. Винаги бе пазарувала от разпродажби, но Дафна й донесе дизайнерски тоалет, настоявайки, че това ще я накара да се почувства по-уверена. Вместо това я изнервяше повече. Хелън бе напълно сигурна, че меките като масло кожени ботуши, които носеше, струват повече от целия й гардероб. Запита се откъде ли майка й е взела парите, за да плати за всички дрехи, но реши, че не иска да знае. Дафна нямаше проблем да отмъква безценни съкровища от музеи. Хелън беше съвсем сигурна, че охранителните системи на универсалните магазини изобщо не могат да я спрат.

За миг си представи как майка й оставя пътека от хаос зад себе си, докато си проправя път от Нюфаундленд към Нантъкет, за да стигне от къщата на Дедал до срещата в имението на Делос – откраднати коли, ограбени магазини, разбити сърца, трупащи се на купища зад нея, докато се придвижваше. Майка й се върна за час, а всичко, за което Хелън беше в състояние да мисли, бе колко закони е нарушила Дафна, откакто се бяха видели за последно.

– Спри да се нервираш – каза Дафна. Подръпна верижката на врата на Хелън и измъкна сърцевидното колие, полагайки талисмана върху дрехите на Хелън. – Династията на Атрей произхожда от Зевс, затова е с най-висок ранг. Присъединяваме се към групата предпоследни – каза Дафна, наставлявайки Хелън. – Последна, разбира се, е Оракулът.

Хелън се дръпна от майка си, посягайки към една четка за коса, за да скрие факта, че не иска да бъде докосвана от нея. Въпреки това Дафна забеляза.

– Време е. Всички са тук – рязко каза тя.

– Откъде знаеш? – попита Хелън.

– Разпознавам гласовете на всички. – Дафна се засмя безрадостно и прибра косата си зад ухото. – Познавам някои от хората долу по-добре, отколкото познавам теб.

– И чия е вината за това?

– Не вина – каза Дафна кротко. – Избор. Това беше моят избор, Хелън, и той е правилният. Ти наистина беше по-добре без мен.Хелън отвори уста, за да започне да спори с Дафна, но спря. Като Търсач на истината, тя можеше да долови истината в гласа на Дафна. Дафна не й подаваше реплика, нито се опитваше да се извини, задето е била лош родител. Тя наистина вярваше, че е постъпила правилно, и, като си помисли за баща си, все още спящ надолу по коридора,

Хелън се съгласи. Наистина беше живяла по-добре без майка си. Дафна може и да я беше изоставила, но я беше изоставила на по-добър живот – по-щастлив живот – с Джери за баща, и Клеър и Мат като нейни най-добри приятели. На Дафна сигурно й бе трябвала много дисциплина, за да направи това. Хелън започна да разбира каква късметлийка е била. Беше имала близо седемнайсет години нормален живот, които я бяха оформили и превърнали в човека, който беше сега. А Дафна бе тази, която й бе дала това, като си беше тръгнала.