Вещиците: Полунощ [bg]

— Ще се опитам да го извадя от водата — рече тя. — Сама съм тук. Просто елате възможно най-бързо.

Нямаше нужда да им казва, че е лекар, или пък да им напомня онова, което те вече знаеха — че в толкова студена вода удавниците могат да оцелеят невероятно дълго, защото спадът в температурата забавя метаболизма. Мозъкът им „заспиваше“, като оставаше да функционира единствено кръвообращението. Най-важното бе да го извади и да започне да го реанимира.

А това беше трудната част, защото не бе правила подобно нещо преди. Имаше нужното оборудване обаче — нещо като хамути, закачени за здраво найлоново въже, което минаваше през бензинова лебедка на покрива на мостика — с други думи, разполагаше с необходимото да го извлече на борда, ако успееше да се добере до него, а точно в последното може би щеше да се провали.

Веднага навлече гумените ръкавици и спасителната жилетка, после сама се завърза с един от хамутите и взе втори за мъжа. Провери такелажа, включително и въжето, свързано с малката гумена лодка, и се увери, че е здраво; после спусна лодката зад борда на „Сладката Кристин“ и заслиза по стълбичката, без да обръща внимание на кипящото море, люшкащата се стълба и пръските, които обливаха лицето й.

Той се носеше към нея, докато тя гребеше към него, но водата почти заливаше гумената лодка. За секунда Роуан бе сигурна, че няма да успее, но отказа да се предаде. Накрая, като почти се прекатури от малката лодка, тя достигна ръката му и я стисна, после го задърпа към себе си. А сега — как, по дяволите, да му сложи правилно хамута на гърдите.

Водата отново почти погълна лодката, пък и Роуан едва не я обърна. И тогава друга вълна я повдигна и я запрати над тялото на мъжа. Изтърва ръката му. Изгуби го. Но той изплува като коркова тапа. Тя го хвана за лявата ръка и наниза хамута на главата и лявото му рамо, а после прекара лявата му ръка през него. Беше изключително важно обаче да прекара и дясната ръка. Трябваше да нагласи хамута добре, ако искаше да го дърпа за него — беше станал много тежък с тези мокри дрехи.

И през цялото време онова нейно диагностициращо сетиво работеше, докато тя не откъсваше поглед от полупотъналото лице, докато усещаше студената плът на протегнатата му ръка. Да, той е там, той може да се върне. Качи го на палубата.

Мощните вълни я връхлитаха една след друга и й пречеха да стори каквото и да било, освен да го държи. Накрая успя да сграбчи десния му ръкав, провря ръката му в хамута и веднага го затегна здраво.