![Поглед в бъдещето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/9/pogled-v-bdeshcheto-bg-download.jpg)
Поглед в бъдещето [bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Весела Люцканова“
- ISBN: 954-311-083-4
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Поглед в бъдещето [bg]». Краткое содержание книги:
Една минута и четирийсет и три секунди, които промениха света.
Внезапно, без никакво предупреждение, всичките седем милиарда души на Земята изпадат в безсъзнание за почти две минути. Милиони умират, когато самолети катастрофират, хора падат по стълби и коли се сблъскват една с друга.
Но това е най-малкото предизвикателство пред оцелелите. По време на припадъка всички са надзърнали в собственото си бъдеще — и сглобяващата се мозайка от тези видения заплашва да повлияе необратимо на живота им.
Робърт Сойър е един от само шестнайсетте писатели, които някога са печелили и двете награди за най-добър роман „Хюго“ и „Небюла“. До момента е публикувал осемнайсет романа и е получил повече от четирийсет национални и международни награди.
„Поглед в бъдещето“ е четвъртата среща на българския читател с Робърт Сойър — след „Терминален експеримент“, „КК Старплекс“ и „Четвъртото измерение“.
— Що за глупости са това?
— Признавам, че е дивотия — съгласи се Мичико. — Но той дава един добър пример.
— Така ли? — скептично повдигна вежди Лойд.
— Той казва, че животът, базиран на компютъра, в края на краищата ще измести биологичния живот и способността да се обработва информация ще продължи да се развива година след година, докато в един момент, в далечното бъдеще, няма да остане изчислителен проблем, невъзможен за разрешаване. Няма да остане нищо, което бъдещият машинен живот да няма мощността и ресурсите да изчисли.
— Предполагам, че е така.
— А сега представи си точното, недвусмислено описание на всеки атом в човешкото тяло: какъв тип е, къде е разположен и как е свързан с останалите атоми в тялото. Ако знаеш това, можеш да възкресиш един човек в неговата цялост: точен дубликат, включително с уникалните спомени, съхранени в мозъка, и точната последователност на нуклеотидите в неговата ДНК. Типлър твърди, че един достатъчно съвършен компютър, достатъчно далеч в бъдещето, може лесно да те пресъздаде, като просто сътвори симулакрум, притежаващ същата информация като теб — същите атоми, разположени на същите места.
— Но никъде няма запис на мен. Не можеш да ме пресъздадеш без… не знам… без да ме сканираш по някакъв начин… нещо такова.
— Това няма значение. Ти можеш да бъдеш пресъздаден без никаква точно определена информация за теб.
— За какво говориш?
— Типлър казва, че има около 110 000 активни гени, от които се състои човешкото същество. Това означава, че всичките възможни пермутации от тези гени — всички възможни биологично отделни човешки същества — възлизат на около десет на десета на шеста степен различни хора. Така че ако възпроизведеш всички тези пермутации…
— Да възпроизведеш десет на десета на шеста степен човешки същества? — възкликна Лойд. — Стига, бе!
— Всичко това следва от допускането, че имаш безгранични възможности за обработка на информацията — напомни Мичико. — Може да има огромно количество възможни хора, но това все пак е крайно число.
— Доста крайно…
— Има също краен брой възможни състояния на паметта. С достатъчно голям капацитет за съхраняване на данни може да бъде пресъздадено не само всяко възможно човешко същество, но и всички възможни конфигурации на паметта за всяко от тях.
— Но в такъв случай ще ти трябва и по един пресъздаден човек за всяко състояние на паметта — заяви Лойд. — Едно състояние, в което съм ял пица снощи — или поне спомени, че съм правил това. Друго състояние, в което съм ял хамбургер. Et cetera, et cetera, ad nauseam.32
— Точно така. Но Типлър казва, че могат да се възпроизведат всички човешки същества, които е възможно да съществуват, и всички възможни спомени, които биха могли да имат, което възлиза на десет на десета на двайсет и трета степен.
— Десет на десета на…
— Десет на десета на двайсет и трета.
— Пълно безумие — отсече Лойд.
— Това е крайното количество. И може да бъде възпроизведено с достатъчно мощен компютър.
— Но защо някой би го направил изобщо?
— Е, Типлър твърди, че Точка омега ни обича, и…
— Обича ни?
— Наистина трябва да прочетеш тази книга; направил я е да звучи много по-разумно, отколкото успявам да го предам.
— Не се и съмнявам — промърмори Лойд подигравателно.
— Спомни си и че ако в края на живота си вселената колапсира и настъпи Голямото свиване, времето ще забави хода си…
— Нали знаеш, че според повечето изследвания това няма да стане; няма достатъчно маса, дори и да се вземе предвид тъмната материя, за да започне вселената да се свива.
Мичико продължи да говори разпалено:
— Но ако тя колапсира, времето ще се забави дотолкова, че свиването й ще отнеме цяла вечност. От това следва, че пресъздадените хора ще живеят вечно: те ще бъдат безсмъртни.
— О, хайде стига. Някой ден, ако имам късмет, може би ще взема Нобелова награда. Но това е всичкото безсмъртие, на което някой някога може да се надява.
— Не и според Типлър — възрази Мичико.
— И ти му вярваш?
— Е, не напълно. Но ако оставиш настрана религиозните нюанси в теорията на Типлър, не можеш ли да си представиш далечно, много далечно бъдеще, в което… например някой отегчен гимназист решава да пресъздаде всеки възможен човек и всяко възможно състояние на паметта?
32
Et cetera, et cetera, ad nauseam. (лат.) — И така нататък, и така нататък, докато не ти се доповръща. — Б.пр.