Пророчеството [bg]

И сега той се оглеждаше и се питаше къде ли се е дянал Клийвър. В далечината се виждаше къщата му — огромно здание в колониален стил, с веранди и колонади, което блестеше с ослепителна белота между дърветата. Юмруците му се свиха от ярост; за момент му се прииска да нахълта в дома му и да го извлече навън.

И тогава го забеляза. Ама разбира се. Както можеше да се очаква, Клийвър беше при медиите. Застанал пред тентата на фондация „Вейл“, заобиколен от глутница репортери с камери и фотоапарати, той стискаше и разтърсваше десетки ръце, а лицето му бе застинало в широка усмивка. Мис Вейл също беше там, грациозна и елегантна както винаги, като се грижеше за гостите и възлагаше задачи на безбройните си помощници. Когато Бен се приближи, тя го забеляза и му махна. Той й се усмихна и отвърна на поздрава й.

Докато крачеше към тентата, Бен видя как Клийвър също го забеляза. Изведнъж преподобният си намери спешна работа другаде, обърна се и се смеси с тълпата.

— Няма да ми избягаш — промърмори през зъби Бен.

Мис Вейл го хвана под ръка.

— Не е ли чудесно! Погледни само колко много хора… — Тя сияеше от радост. — Ела, искам да те запозная с един човек.

Тя се обърна към две от помощничките си — набита матрона с рижа коса, която разговаряше с дребничка, но много привлекателна двайсетинагодишна японка.

— Хариет, къде е малкият Карл? — попита припряно мис Вейл. — Вече е дванайсет без четвърт. След петнайсет минути започваме.

— Мисля, че току-що пристигна — отвърна рижата.

— Нещо се прави на важен. Ще трябва да го смъмря.

Японката улови погледа на Бен и му се усмихна.

— Да отидем да го посрещнем! — изкомандва мис Вейл.

Цялата група се запъти към паркинга. Отпред вървяха Хариет и старата дама, погълнати в разговор. Бен ги последва, придружен от японката.

— Аз съм Меги — каза момичето. — Много ми е приятно.

— Бен — отвърна той. — Във фондация „Вейл“ ли работите?

Тя кимна.

— Мис Вейл ни разказа всичко за вас.

— Така ли? А кой е този Карл, с когото ще ме запознава?

— Едно от протежетата й — отвърна Меги. — Фондацията помага на много деца от семейства в неравностойно положение да завършат колеж. Целта е да им се оказва съдействие и подкрепа, докато си стъпят на краката. Карл Ривърс е едва на деветнайсет, но вече е шампион по стрелба с пушка. Фондацията заплаща обучението му, като се надяваме един ден да представлява Съединените щати на олимпийски игри.