Двойни игри [bg]

Той напусна основната сграда и се насочи към постройката, където някога бяха държали каретите, а сега бе превърната в гараж за автомобилите му. Кой да избере? Поршето, ягуарът или големият джип мерцедес? Поршето, разбира се, реши той. Денят беше твърде хубав, за да кара нещо друго, освен кабрио. Потегли бавно по дългата алея към главния вход, наслаждавайки се на безупречно поддържаното си имение. Спря пред вратите и търпеливо изчака да му отворят. Оливър Линкълн беше търпелив човек.

Откри подходящата кабина недалеч от плажа. Мястото не беше прекалено шумно, а и предлагаше отличната възможност да оглежда минаващите наблизо прелестни млади жени по бански костюми. Набра номера точно в единайсет и половина.

Клиентът започна да говори в момента, в който вдигна слушалката — без дори да попита кой се обажда. Това поведение беше не само грубо, но прибързано и опасно. Разбира се, всички шансове сочеха, че се обажда именно Линкълн, но не беше изключено някой да е набрал номера по погрешка.

— Май имаме проблем — обяви клиентът.

— Наистина ли? — попита Линкълн, макар да не му се вярваше. От друга страна обаче, този клиент рядко изпадаше в паника.

— Някакъв тип провежда разследвания от името на Конгреса — продължи клиентът. — Не съм сигурен за кого точно работи. Не е ченге, нито стои прекалено високо в хранителната верига. Но проявява прекален интерес към… към последните събития.

— Например?

— На два пъти е разпитвал в АБН за онзи идиот Крей.

— И какво от това? — вдигна вежди Линкълн. — Крей е мъртъв, а според твоите източници във ФБР са напълно удовлетворени от обяснението за отпечатъците му.

— Може и така да е, но не ми харесва фактът, че тоя тип задава толкова въпроси.

— Нещо друго?

— Да. Същият човек е открил трупа на онзи полицай от охраната на Капитолия. По всяка вероятност е отишъл в дома му с намерението да го разпита.

— Полицаят също е мъртъв и аз не виждам никакъв проблем — рече Линкълн.

— Бил е и в Кий Уест — подхвърли клиентът.

— Ооо!

— Това би трябвало да привлече вниманието ти.

— Какво е търсил тук? — попита Линкълн.

— Не знам. Моят източник във Вътрешната сигурност просто докладва, че е бил там.

— А защо е ходил във Вътрешната сигурност?

— Разпитвал е за човека от Ню Йорк.

Клиентът имаше предвид Юсеф Халид — мъжа, направил опит да отвлече самолета от летище „Ла Гуардия“.