Адреналин [bg]

Телефонът иззвъня в ръката ми. Оставих го да иззвъни пет пъти.

— Той ще се ядоса — отбеляза Мила.

След още две позвънявания най-после отговорих:

— Да?

— Може да ти намеря работа, но разбери, че в момента шефът е изключително предпазлив.

„И още как“ — помислих си.

— Харесвам предпазливите шефове.

— Ще се срещнем в бара, където бяхме снощи, и ще те заведа при Пит.

— Не. Нека се срещнем на открито, на дневна светлина, където ще видя теб и приятелите ти да идвате. Знам един бар… — Погледнах Мила, която поклати глава. — Не, виж, Ник, за да ти покажа, че ти имам доверие, ти избирай.

— Знаеш ли кафенето „Пеликан“ на „Сингел“?

Мила кимна.

— Да.

— Да се срещнем там по обяд.

— Добре. До скоро.

Ник затвори.

— Е, хванаха се на въдицата. — Мила махна слушалката от ухото си. — Но може да те принудят да говорите на друго място. Няма да ти се доверят веднага. Трябва да бъдем подготвени за тази вероятност.

— Защо да не се срещнем на наша територия?

— Защото искам да опазя нашата територия. „Де Роде Принс“ е тайната ти квартира. Знам „Пеликан“ и знам какво ще направим. Побързай, нямаме много време. — Тя стана и аз докоснах ръката й.

— Откри ли Бахджат Заид?

— Не — отговори Мила. — Никой не знае къде е той.

— Мисля, че Заид им е дал нещо от института си в Унгария, нещо, върху което е работила Ясмина. Това пренасят нелегално из Европа.

Тя прехапа устни.

— Заид е производител на оръжия, Мила. Какво дава на тези хора, по дяволите? Плаща откупи, а те не му връщат дъщерята.