Моят чичо Осуалд [bg]

XVIII.

Слязохме долу и се качихме в колата. Подкарах към Рю Лоран Пише. Спрях на около двайсет метра от №8, на отсрещната страна на улицата. Къщата беше голяма, каменна, с черна входна врата.

— Хайде, тръгвай — казах аз. — Пожелавам ти успех. Мосю Пруст е на втория етаж.

Ясмин слезе от колата.

— Този банан е малко неудобен — подхвърли тя.

— Е, сега знаеш какво е да си мъж.

Тя се обърна и закрачи към къщата, пъхнала ръце в джобовете на панталоните си. Видях, че опита входната врата. Не беше заключена, може би защото всички в къщата живееха поотделно. Ясмин отвори вратата и влезе.

Настаних се удобно в колата и зачаках. Аз, генералът, бях направил всичко, което е по силите ми, за подготовката на предстоящата битка. Останалото зависеше от Ясмин — войника. Тя беше добре въоръжена — двойна доза прах (накрая се спряхме на този вариант) и дългата игла за шапка, по чийто страховит връх все още личаха следите от засъхнала кралска кръв. Ясмин бе отказала да ги изтрие.

Вечерта беше гореща и облачна, в края на август. Платненият покрив на синия ми Ситроен „Торпедо“ лежеше спуснат назад. Седалката беше удобна, но не можех да се концентрирам върху книгата, която се опитвах да чета. Бях прекалено неспокоен. Виждах добре къщата и започнах да я разглеждам не без възхищение. Очите ми се спряха върху огромните прозорци на втория етаж, където живееше мосю Пруст. Зелените кадифени пердета бяха дръпнати настрани, но не можех да видя какво става в стаята. Може би точно в този момент Ясмин беше вътре и декламираше фразите, които бяхме репетирали така старателно: „Моля да ми простите, мосю, но аз съм влюбен във вашето изкуство. Дошъл съм чак от Англия, само за да почета огромния ви талант. Моля ви, приемете тази малка кутия шоколадови бонбони… много са вкусни… имате ли нещо против да си взема един… а ето и за вас, опитайте…“.

Изтекоха двайсет минути. Изтече половин час. Непрекъснато поглеждах часовника си. Отношението на Ясмин към „това малко педерастче“ ме караше да мисля, че срещата й с него няма да премине под формата на приятен разговор tate a tate, както беше станало с Реноар и Моне. Даже напротив, мислех си, посещението щеше да бъде кратко, делово и може би доста мъчително за великия писател.

Оказа се, че съм бил прав, поне за бързината. Точно трийсет и три минути след влизането на Ясмин в къщата, черната входна врата се отвори и тя изхвърча на улицата.

Опитвах се да открия следи от боричкане по дрехите й, докато идваше към колата, но не забелязах нищо такова. Меката, кремава шапка стоеше килната на главата й под същия кокетен ъгъл, както преди и общо взето цялата изглеждаше така спретната и свежа, както при влизането си в къщата.