Отвличането [bg]

- Бензиностанцията.

- Мога ли да разговарям с Клейтън Лий Тъкър?

- На телефона.

- Мистър Тъкър, обаждам се за момичето.

- Чакайте малко да избърша тази грес.

Клейтън остави слушалката и отиде до мивката. Пусна силната струя върху напуканите си ръце и ги подържа под нея. След петдесет години поправяне на коли ръцете му приличаха на пътни карти; черната грес запълваше всяка линия и драскотина. Никога нямаше да станат чисти. Той избърса ръцете си и вдигна слушалката.

- Извинявайте. Вие от ФБР ли сте?

- Не, сър. Аз съм дядото на момичето. Бен Брайс.

- Аз самият имам три внучета, затова се обадих на ФБР.

- Видели сте момичето в неделя с двама мъже?

- Точно така, едва стигнаха дотук, към осем, осем и по­ловина, от двигателя им капеше масло като от спукана тръ­ба. Аз съм единственият глупак, който работи в неделя ве­чер. То май нямам какво друго да правя.

- Можете ли да я опишете?

- Руса коса, раздърпана, нисичка - отначало я помислих за момче, но беше прекалено хубавка. А и носеше розови дрешки.

- Защо мислите, че е била тя?

- Нали видях снимката й в интернет.

- Заради наградата ли се обадихте?

- Не ви искам парите, Бен. Обадих се, защото момиче­то приличаше на това от снимката и защото изглеждаше уплашено и измръзнало.

- Какво е времето при вас?

- По-студено е от задника на копач на кладенци. Нагоре има повече от метър сняг.

- Каква кола караха?

- Шевролет „Блейзър“, модел 90-а година, четири по че­тири, осемцилиндров, бял, мръсен. Бяха изминали доста път, казаха, че отиват на север. Много бързаха, искаха да съм го­тов още през нощта. Казах им, че тая работа не става бързо. Приключих снощи, в понеделник, около девет часа, двигате­лят заработи доста добре. Нямам помощник, така че това бе­ше най-доброто, което можех да направя. Онзи едрият взе ко­лата рано-рано тази сутрин. Плати в брой. След като си тръг­наха, влязох в интернет да си проверя сметката и видях сним­ката й с известието за отвличане. Тогава се обадих.

- Можете ли да опишете двамата мъже?

- Не видях шофьора много добре. Стоеше в колата с момичето.

- А другият мъж?

- Приличаше на онзи калифорнийски губернатор, Ар­нолд Шварценегер, много як и мускулест. Късо подстриган, камуфлажни панталони, военни ботуши, къса сива коса. Виждал съм ги такива, дето се правят на екшън герои.

- Записахте ли номера на колата?

- Не, но бяха с регистрация от Айдахо.

- Нещо друго?

- Ами не ме бива много да чета по устни, но мога да се закълна, че момичето промълви „Помогнете ми“.

- Мистър Тъкър, в Северен Айдахо отглеждат ли колед­ни елхи?

- Най-голямата индустрия е точно там.

- Благодаря ви за... Откъде разбрахте, че вторият мъж е мускулест?

Клейтън се изхили.

- Ами навън е минус петнайсет градуса, а онзи тип бе­ше само по черна тениска.

- Бил е с голи ръце?

- Да... Не бях виждал такава ужасна татуировка.