Обявяването на лот № 49 [bg]

— Но те не успели да спрат разпадането на империята — отбеляза Едипа.

— Значи борбата между екстремисткото и консервативното крило води до безизходно положение — уклончиво поясни Борц. — Като добри момчета, Конрад и неговата малобройна група пророци опитват да изгладят противоречията, но докато смогнат отново да възстановят реда в организацията, всички вече са уморени, с империята е свършено, Турн и Таксис не искат и да чуят за споразумение.

А с края на Свещената Римска империя законовите основания за съществуването на Турн и Таксис изчезват завинаги сред останалите бляскави илюзии и прекрасни заблуди. Перспективите за разцвет на параноята нарастват неимоверно много. Ако организацията Тристеро успява да запази съществуването си поне отчасти в тайна, ако Турн и Таксис губят ясна представа кой е техният противник или докъде се простира неговото влияние, в такъв случай мнозинството от тях неизбежно започват да вярват в нещо силно наподобяващо слепия механичен антибог на скървхамитите. Каквото и да е това нещо, то може да убива техните куриери, да затрупва с камъни пътищата, допълнително да създава нови конкурентни компании на местна почва, а по-късно дори и държавни пощенски монополи, да разпокъсва тяхната империя. Това е призракът на тяхното време, който ще бие шута на Турн и Таксис.

Но през следващия век и половина, колкото повече биват разкривани действителните измерения и светския характер на организацията Тристеро, толкова повече затихва тази параноя. Власт, могъщество, всеобща информираност и публичност, неумолима злоба — атрибути на онова, което е смятано за исторически принцип, дух на времето — биват насочени към вече реално съществуващия враг. До такава степен, щото в 1795 година дори получава гласност предположението, че организацията Тристеро е инсценирала цялата Френска революция единствено като претекст за обнародването на Възванието от 9-ти фример75, година ІІІ, постановяващо края на пощенския монопол на Турн и Таксис във Франция и Ниските земи.