Тук и отново
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Бард»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тук и отново». Краткое содержание книги:
Частният му самолет се разбива на път за Пуерто Рико. Трупът не е открит.
Скоро след изчезването на Ник се разчува, че ваксината не е одобрена. Говори се също, че Спенсър е присвоил огромна сума, включително спестяванията на хора, рискували и последното си пени.
Жената на Ник Спенсър също е забъркана в скандала.
В хода на разследването възникват трудни въпроси:
Жив ли е Спенсър! Къде се крие? Измамник ли е, или жертва? Защо многообещаващата ваксина е заклеймена?
— Да, с удоволствие.
Разбрахме се да му звънна от фоайето на «Хилтън».
Обмислих плановете си отново. Бях сигурна, че срещата с Алън Дезмънд няма да ми отнеме повече от четиридесет минути, максимум час. Ако си тръгнех оттам в дванадесет, можех да стигна до Каспиън към един. Чувствах, че вече е време да убедя съпругата на доктор Бродерик да поговорим.
Набрах номера на кабинета на доктора. Най-лошият вариант бе жена му да откаже да се види с мен.
Секретарката госпожа Уорд си спомни за мен и се държа изключително любезно.
— Много се радвам, че състоянието на доктора се подобрява всеки ден — каза тя. — Винаги се е поддържал във форма и е със силен дух. Това му помага сега. Госпожа Бродерик вече е убедена, че той ще се оправи.
— Радвам се да го чуя. Тя у дома ли е?
— Не. В болницата е. Но знам, че планира да си бъде тук следобед. Винаги е работила в кабинета, а сега, когато състоянието на доктора е стабилно, идва за по няколко часа всеки ден.
— Госпожо Уорд, ще идвам в Каспиън. Много е важно да поговоря с госпожа Бродерик. Вероятно ще пристигна при вас към два и се надявам тя да ми отдели петнадесет минутки. Онзи ден, когато говорих с нея, й дадох номера на мобилния си телефон, но позволете да го дам и на вас. Ще ви бъда задължена, ако ми се обадите, в случай че тя откаже да се види с мен.
Последното ми обаждане бе до Роза и Мануел Гомес. Намерих ги в дома на дъщеря им в Куинс.
— Четохме за изчезването на госпожица Пауърс — каза Мануел. — Притеснени сме, да не й се е случило нещо лошо.
— Значи не вярвате, че е отишла при господин Спенсър в Швейцария?
— Не, не вярваме, госпожице Декарло. Но кой се интересува от нашето мнение?
— Мануел, сещаш ли се за онзи павиран път, който води към езерцето? Точно зад лявата колона при портата.
— Разбира се.
— Възможно ли е някой да паркира колата си там?
— Господин Спенсър редовно паркираше там.
— Господин Спенсър!
— Особено през лятото. Понякога, когато госпожа Спенсър имаше гости при басейна, а той се прибираше от Ню Йорк и искаше да отиде в Кънектикът при Джак, оставяше колата си там, за да не я забележат. После се промъкваше горе, за да се преоблече.
— Без да се обади на госпожа Спенсър?
— Той смяташе, че ако се заприказва с гостите, няма да може да се измъкне.
— Каква кола караше?
— Черно беемве седан.
— А някои от приятелите на семейството паркираха ли на онзи път?
Последва кратка пауза, после той отговори бързо:
— През деня не, госпожице Декарло.
34
Алън Дезмънд имаше вид на човек, който не е спал поне от три дни, и бях сигурна, че наистина е така. Лицето на шестдесетгодишния мъж бе посивяло като косата му. Беше висок и слаб и изглеждаше измъчен. Но все пак бе облечен спретнато в костюм и с вратовръзка. Имах чувството, че е от хората, които никога не излизат без вратовръзка, освен ако отиват да играят голф.
Избрахме маса в ъгъла, където никой не можеше да чуе разговора ни. Поръчахме си кафе. Усетих, че господин Дезмънд не е хапнал нищо цяла сутрин, и казах:
— Бих хапнала парче пай, но само ако и вие си поръчате.
— Много сте мила и грижовна, госпожице Декарло. Познахте — не съм ял отдавна. Е, да си вземем по едно парче.
— За мен със сирене — казах на келнерката.
Той кимна утвърдително, после ме погледна.
— Значи се видяхте с Вивиан в понеделник следобед?
— Да. Преди това й звънях, но отказа да се видим. Според мен беше убедена, че се каня да съсипя напълно репутацията на Никълъс Спенсър, и не искаше да участва в това.
— Но защо не се е възползвала от възможността да го защити?
Защото за съжаление невинаги има такава възможност. Неприятно ми е да го призная, но има хора от медиите, които чрез елиминиране на част от интервюто могат да превърнат положителното мнение в страхотно оплюване. Мисля, че Вивиан бе наскърбена от ужасните клюки за Ник Спенсър и не искаше и тя да допринася.
Баща й кимна.
— Вивиан винаги е била изключително лоялна. Чухте ли какво казах, Карли? — намръщи се той с болка. — Говоря за Вивиан като за умрял човек. Това ме ужасява.
Искаше ми се да бях убедителна лъжкиня и да кажа нещо успокоително, но не можех.
— Господин Дезмънд, прочетох изявлението ви, че редовно сте говорил с Вивиан по телефона през трите седмици след катастрофата със самолета на Никълъс Спенсър. Подозирахте ли, че тя има романтична връзка с него?
Той отпи глътка кафе преди да отговори, но нямах чувството, че се опитва да печели време. Очевидно искаше да обмисли въпроса и да даде честен отговор.