Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
— Това не е никакво извинение — сряза го протоцератопсът. — Между другото, името ми е Чаз.
— Радвам се да се запознаем — обяви Уил суховато. Тонът му бе по-официален, отколкото възнамеряваше. — Не бива да съдиш прибързано за реакциите на хората в трудна ситуация, освен ако лично не си попадал в такава.
— И се надявам да не попадам.
Протоцератопсът все така избягваше да погледне към него. Или, помисли си Уил, просто преценява как най-добре да подхване разговор с възстановяващия се струтиомимус.
— Както и да е — аз не съм хвърлял никакви камъни.
— Но можеше да го сториш. Дори се обзалагам, че щеше да го направиш, ако баща ти не бе започнал пръв.
— Виж сега…
С пристигането си доктор Торанага прекъсна възражението на Уил.
— Бих предпочел вие, младежите, да разрешите проблемите помежду ви по-късно, ако обичате. В момента е необходимо да се съсредоточим върху състоянието и лечението на пациентката.
— Как е тя, сър? — попита Уил, благодарен за появата на лекаря.
— Доста по-добре. Силите й бързо се възстановяват. Често хубавата храна и почивката са най-добрите лекарства. — Погледна замислено към кръглото легло. — Вече спи доста време. Не би било зле да я събудим.
Наведе се напред и започна да гали лицето на струтиомимуса: прокарваше длан по челото, между очите и свършваше с нежно докосване на изящната зурла. На третия път пациентката премигна, нададе сепнато възклицание и изправи врат.
Лекарят отстъпи и до леглото застана преводачът.
— Нека първо се огледа — предложи Уил.
Малкият динозавър го изгледа изпитателно.
— Да не би да ме наставляваш как да си върша работата?
— Не. Разбира се, не. Просто искам да се чувства удобно.
Покровителственият тон на протоцератопса окончателно вбеси Уил. Този тук — помисли си той — е арогантен като… като…
Като един определен стажант-пилот на скайбакс? Глупости, възрази си наум Уил. Той не беше арогантен. Само самоуверен. Но кой му бе казал, че границата между двете е доста неясна?
Впрочем, няма значение. Реакцията на струтиомимуса привлече вниманието му. След като преодоля първоначалната паника погледът й се избистри и стана разбиращ. Нямаше и следа от делириума при предишните й събуждания.
— Аз съм Кано Торанага — осведоми я предпазливо лекарят. — През последните няколко дни се грижа за теб.
Докато Чаз превеждаше, младата пациентка се отпусна достатъчно, за да отговори. Протоцератопсът я изслуша внимателно.
— Иска да знае къде се намира.
— Ами обясни й — подкани го Торанага.
Чаз кимна и съобщи на пациентката, че се намира в болницата в Тритаун и е под лекарско наблюдение. Новината предизвика брътвеж и дълго излияние. Не спря да говори, докато Торанага и Чаз най-после не я успокоиха.
Уил едва сдържаше любопитството си.
— Е? Какво казва?
Чаз го изгледа свирепо, преди да се обърне към лекаря.
— Искала се добере до Бент Рут, но не успяла да намери пътя и се озовала тук. Щастлива е обаче да бъде и в Тритаун. Всъщност — би била щастлива да е където и да е. Няма спомен нито как е пристигнала, нито как е попаднала тук.
— Ще й обясним по-късно. — Торанага наблюдаваше напрегнатата си пациентка с поглед, целящ да й вдъхне увереност. — Трябва да разбера какво й се е случило. Какво е правил един млад струтиомимус сам в планините? Била е разделена от семейството и приятелите си или ги е сполетяло нещастие?
Чаз зададе въпросите на струтиомимуса. Този път тя отвърна по-бавно.
— Хайде, хайде — подкани го Уил припряно.
— Не прекъсвай мисълта ми. Езикът на струтиомимусите е труден.
За разлика от преди това бе изречено без никаква злоба. Уил, подобно на лекаря и сестрата, си наложи да изчака търпеливо.
Едва когато пациентката млъкна, Чаз свали предните си крака от ръба на леглото и се извърне към тръпнещата в очакване публика.
— Разказва много странна история.
— Сигурен ли си, че долавяш всички подробности? — не се стърпя Уил.
Малко динозаври притежават достатъчна гъвкавост, за да изразяват нюансите на настроенията си с мимика, но преводачът докара недвусмислен поглед без особено затруднение.
— Да, сигурен съм. — С по-малко леден тон продължи: — Казва се Кеелк. Твърди, че група странни хора заловили семейството й и го държат като затворници.
Торанага свъси вежди.
— Пленено? Затворници? Вероятно е някаква игра.
— Не. — Преводачът клатеше решително глава наляво-надясно. — Не е никаква игра. Вързали ги и ги препънали, за да не успеят да избягат; теглили ги с въжета. — Чаз погледна към Кеелк. — Тя мисли, или поне родителите й мислят, че тези хора са пришълци в Динотопия. Но не са корабокрушенци, какъвто е случаят с бащата и сина Денисън — завърши той, без да поглежда към Уил. После продължи: — Дрехите и оборудването на тези хора не били пострадали, което предполага, че по някакъв начин са успели да пристигнат невредими на нашите брегове.