Полетът на дракона
- Автор: Макафри Ан
- Серия: the dragonriders of pern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Гачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полетът на дракона». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществяват контакт с драконите. И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Ф’лар внимателно погледна Р’гул, за да види как бившият Водач на Уейра приема заповедите. Р’гул беше категоричен противник на това да се търсят повече кандидати извън Уейра. На първо място той беше изтъкнал довода, че в Долните Пещери има осемнадесет момчета, някои от тях твърде малки, наистина, но Р’гул беше убеден, че Рамот няма да снесе повече от дузината яйца, която винаги беше снасяла Неморт. На второ място, Р’гул продължаваше да настоява да не се предприемат действия, които биха могли да настроят Господарите срещу Уейра.
Р’гул не протестира на глас, и Ф’лар продължи.
— К’нет, върни се към мините. Искам да се провери разположението на всяка една купчина огнен камък. Количествата — също. Р’гул, продължавай обучението на опознавателни точки с младите. Те трябва да са сигурни в насочването си. Ако се наложи да бъдат изпращани да пренасят съобщения или за снабдяване, може да се наложи да бъдат изпратени бързо, без време за излишни въпроси.
Ф’нор, Т’сум, — обърна се Ф’лар към собствените му кафяви ездачи, — вие днес ще сте чистачи. — Той се усмихна при вида на объркването им. — Ще започнете с Истенския Уейр. Разчистете Площадката на Излюпването и достатъчно леговища за двойно ято. И, Ф’нор, не оставяйте нито един Запис. Те си заслужава да бъдат пазени.
Това е всичко, драконови ездачи. Приятен полет. — С тези думи Ф’лар се надигна и тръгна от Стаята на Съвета към леговището на кралицата.
Рамот все още спеше. Бронята й блестеше — признак на здраве. Цветът й се беше задълбочил до оттенък на бронзово, сочейки напредналата й бременност. Докато той преминаваше покрай нея, върхът на дългата й опашка леко се размърда.
Напоследък всички дракони бяха неспокойни, помисли Ф’лар. Но когато разпитваше Мнемет, бронзовият дракон не можеше да даде обяснение. Събужда се и заспива отново, това е всичко. Ф’лар не можеше да зададе въпроса пряко, защото това щеше да провали целта му. Трябваше да се утешава (без особен успех) с мъгливото обяснение, че неспокойствието е някаква инстинктивна реакция.
Лесса я нямаше в спалнята. Липсваше и в банята. Ф’лар изпръхтя. Това момиче щеше да си смъкне кожата от постоянното къпане. Да, беше й омръзнало да живее мръсна в Руатското Хранилище, за да се прикрива, но къпане по два пъти на ден? Той вече започваше да се учудва дали това не е прикрита обида в неин стил лично към него. Ф’лар въздъхна. Това момиче. Никога ли нямаше да се обърне към него по свое собствено желание? Никога ли той нямаше да докосне тази нейна изкусно убягваща му вътрешна същност? Тя проявяваше повече топлина към полубрат му Ф’нор, дори към К’нет, най-младия от бронзовите ездачи, отколкото към него, който споделяше леглото й.
Той раздразнено дръпна завесата обратно на мястото й. Къде ли се беше измъкнала точно днес, когато за пръв път от седмици насам беше успял да изпрати всички ята навън от Уейра, специално за да може да я учи да преминава между?
Рамот скоро ще натежи твърде много от яйцата, за да е годна за такива действия. Той беше обещал на Стопанката, и смяташе да спази това обещание. Тя беше започнала да носи облеклото от уерова кожа като непрекъснато напомняне за неизпълнената дума. От случайни забележки, които тя беше изпуснала, той разбираше, че тя няма да чака още много дълго неговата помощ. А това тя да опита да го направи сама изобщо не го уреждаше.
Той отново пресече леговището на кралицата и погледна надолу по прохода, който водеше към Стаята на Записите. Тя често можеше да бъде намерена там да се рови в прашните кожи. И това беше още една тема, която изискваше скорошно разглеждане. Записите бяха остарели до степен да не могат да се разчитат. Странно, но по-ранните все още бяха в добро състояние и се четяха. Още едно забравено изкуство.
Това момиче! Той отметна гъстия си перчем назад в жест, който обикновено подсказваше, че той е ядосан или загрижен. Проходът беше мрачен, което значеше, че тя не може да е долу в Стаята на Записите.
— Мнемет — повика той мълчаливо бронзовия си дракон, топлещ се на слънцето на площадката пред леговището на кралицата, — какво прави това момиче?