Магьосницата от Даршива
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосницата от Даршива». Краткое содержание книги:
— Получих съобщение, в което има лоши новини.
Силк хвърли объркан поглед към Белгарат.
— Намерихме Пророчествата от Ашаба — обясни накратко възрастният мъж. — На последната страница Торак беше оставил съобщение за Гарион. Не е много приятно. Ще поговорим за това като се качим на кораба.
Капитан Кадиан се върна със скицата.
— Това е град Селда — рече той и посочи на чертежа. — На юг от него има скалист нос, а брегът, за който ви говорех, е малко по на юг от носа. Не мога да ви кажа къде точно е слязла вещицата — не успях да видя заради мъглата, но смятам, че го е направила недалеч от мястото, което съм отбелязал с кръстче.
— Благодаря ти още веднъж, капитане — каза Силк.
— Няма защо, ваше височество. И ви пожелавам успех в преследването. — Кадиан се обърна и излезе.
След няколко минути дойдоха и останалите им спътници.
Се’Недра и Велвет бяха облечени в обикновени сиви рокли, също като тази, която Поулгара носеше по време на пътуване. Според Гарион сивият цвят изобщо не отиваше на Се’Недра — правеше кожата й да наглежда много бледа и единствените ярки багри у нея бяха на буйната и коса с оттенък на бляскав бакър.
Дурник и другите мъже — с изключение на Тот, който беше загърнат с неизменното си одеяло — бяха облечени в кафяви дрехи като тези на Силк — така не привличаха ничие внимание.
— Е, татко? — попита Поулгара от прага. — Откри ли това, което търсехме?
— Да — каза той. — Но ще поговорим за това, когато се качим на кораба. Свършихме всичко, за което дойдохме в Мелцена. — И старият вълшебник ги поведе навън.
Тази вечер всичко изглеждаше сребристо. Пълната луна беше изгряла и осветяваше улиците с бледите си лъчи. Свещите изпълваха със златист блясък прозорците на къщите, покрай които минаваха. Стотици фенери блещукаха по реите на корабите, хвърлили котва в пристанището. Гарион яздеше мълчаливо напред, потънал в тъжни мисли, породени от ужасното съобщение, оставено му от Торак преди хиляди години.
Щом се качиха на кораба, се събраха в тясната каюта под задната палуба.
— И така — заговори Белгарат, щом Дурник затвори вратата — намерихме предсказанията. Открихме и мястото, където е бил съхраняван Сардионът преди битката във Воу Мимбре.
— Това пътуване беше полезно, нали? — отбеляза Силк. — Сенджи наистина ли е толкова стар, колкото твърдят?
— Дори е по-стар — изсумтя Белдин.
— Това не означава ли, че е вълшебник? — попита Се’Недра.
Тъмносивата рокля й придаваше печален вид.
— Не е много добър като вълшебник, но наистина има такива способности — каза Белгарат.
— Кой е неговият учител? — попита Поулгара и прегърна нежно риванската кралица.
— Никой — отвърна Белгарат, без да крие неудоволствието си. — Може да не ви се вярва, но той сам се е научил да прави вълшебства.
— Проучи ли внимателно това?
— Да. Белдин има теория и може да ви я обясни по-късно. Във всеки случай Сардионът е бил донесен в тукашния университет преди няколко хиляди години. Съхранявали са го в един музей. Не мисля, че някой е знаел какво всъщност представлява той. Но преди около петстотин години един от учените го откраднал и го отнесъл в южните земи на Гандахар. След това отплувал към Даласианските протекторати. Никой не знае със сигурност какво се е случило след това. Както и да е, Сенджи има неповредено копие на Пророчествата от Ашаба и…
— Какво пише там? — попита напрегнато Велвет.
— Много неща. Открихме защо Зандрамас е отвлякла Геран.
— За да го принесе в жертва? — попита русокосата девойка.
— Би могло и така да се каже, макар че няма да е съвсем точно. Ако надделее Тъмното пророчество, Геран ще бъде новият бог на ангараките.
— Моето бебе? — възкликна Се’Недра.
— Страхувам се, че той вече няма да бъде твоето бебе — каза навъсено старият вълшебник. — Той ще бъде Торак.
— Или дори нещо по-лошо — добави Белдин. — Ще държи Кълбото в едната си ръка и Сардиона в другата. Ще властва над цялата вселена и не мисля, че ще бъде добър бог.
— Трябва да я спрем! — изкрещя Се’Недра. — Не бива да позволим това да се случи!
— Всъщност тъкмо това е нашата цел, ваше величество — обърна се към нея Сади.
— Какво още пишеше там, татко? — попита Поулгара.
— Споменава се и друго нещо за Зандрамас, нещо, което ми звучи твърде неясно. Поради някаква непонятна причина в тялото й постепенно се появява особена светлина. Капитанът, който я е превозил до Селда, зърнал ръката й. Каза, че под кожата на Зандрамас забелязал движещи се искри. В пророчествата пишеше, че ще се случи тъкмо така.