Скрити страсти
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Цанева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити страсти». Краткое содержание книги:
— Напомнят ми за миналото — тихичко му обясни тя, докато ги прибираше в торбата си.
После се сбогува с Френар и им благодари за всичко.
— Грижете се за Вилата — заръча им — Аз ще се връщам, когато имам нужда от убежище.
Те вечеряха сами на яхтата, седяха под звездите на горната палуба, пиеха шампанско „Родере Кристал“, Леони колебливо си взимаше от сьомгата и аспержите, пренебрегвайки изкусителната купчинка горски ягоди.
За пръв път в живота си съм нервен с жена, помисли си Жил. Получих точно онова, което бях решил да си взема, а сега съм толкова несигурен.
За какво ли си мисли, чудеше се Леони. Толкова е мълчалив. Господи, дали не е променил решението си? Може би вече не ме иска, сега, когато ме притежава!
Напрежението помежду им ставаше непоносимо. Изведнъж той се изправи и се приближи до високоговорителя.
— Потегляме, капитане, ще се движим покрай брега до Кан.
Настъпи внезапна суматоха, когато моряците се събраха на долната палуба и оттам се разнесе монотонното боботене на мощната машина. Жил ги наблюдаваше неспокойно. Не можеха ли да се движат по-бързо? Имаше нужда от раздвижване и действие на борда, за да запълни огромната тишина между тях. Ето, така беше по-добре.
Яхтата напусна пристанището, минавайки покрай дузина други яхти, които затрептяха с многото си светлинки, щом започна да се спуска здрачът. Излязоха в морето, носеха се по вълните, усещайки прохладния вечерен бриз. Леони се отпусна. Излегна се на дивана под чергилото и се загледа в появяващите се на небето звезди.
Мосю стоеше над нея и я наблюдаваше.
Тя протегна ръка нагоре.
— Искам те — прошепна му тихо. Беше пораснала.
16.
Леони царствено влезе в магазина под ръка с Мосю, като че ли мястото й принадлежеше.
— Покажете каквото иска мадам — нареди им той и те тутакси се завтекоха да й угодят. За шикозните магазини в Кан бе голяма чест да услужат на Мосю дук и мадам.
Тя седна на малкото твърдо канапе, докато й показваха различните модели дрехи. Имаше рокли за сутринта и рокли за следобеда, рокли само за чая, роби за времето между чая и вечерята и вечерни рокли с такъв блясък, който караше дъха ти да спира.
— О, те всички са толкова красиви — прошепна му тя. — Не знам как да избера.
Той повика продавачката.
— Бъдете любезна и помогнете на мадам да избере.
— Разбира се, господине.
Леони с нетърпение очакваше да разбере какво ще й препоръчат.
— Естествено като се върнем в Париж, ще отидеш при Уърт — каза Мосю.
Уърт! Най-добрият модист на Париж. Каро ходеше там. Какво ли щеше да си помисли за мен сега Каро, питаше се тя, избягах с един мъж, връщам се с друг? Дали изобщо ще ми проговори… никога не отговори на писмата ми. Мисълта за Каро я натъжаваше. Но сега Мосю щеше да й помогне, щеше да й обясни всичко. Тя погледна към бедрото му до нейното на дивана, силното му, мускулесто бедро… плахо го докосна с пръстите си, а той я погледна изкосо, погледите им се срещнаха. Усмихната, тя отмести ръката си, щом продавачката се върна.
— Според мен тези цветове ще отиват на мадам.
Моделите преминаха отново пред погледа й: семпли сутрешни поли в бяло, обточени с ивици в бляскави цветове, и ефирни следобедни рокли от хладна коприна в морски цветове — синьо, аквамарин и нефрит — с изящни усукани колани, по края с малки пискюлчета с мъниста. Вечерните тоалети бяха рокли от кремава дантела с втъкнати сърмени нишки, с бухнали поли и дълбоки набрани деколтета, както и от една роба с варварски вид, чиито плисета от аметистовосиня коприна меко се спускаха от раменете, прихванати свободно в кръста с колан от тънки златни плочици.
— Поръчай си това — промълви внезапно Мосю, — ще ти стои чудесно.
Тя го погледна изненадана как прави знак на продавачката да дойде.
— Мадам ще вземе всички — инструктира я той — а от последния модел поръчайте в различни цветове, всичко, което би й отивало. Както и този колан на Картие — искам същия, но в златно.
— Разбира се, господине. Естествено ще бъде по-красив в златно. А сега може би мадам ще пожелае да си избере аксесоари и да пробва моделите?
— Погрижете се за мадам тогава — твърдо каза той, отправяйки се към вратата. — Дайте й каквото пожелае. Ще бъда в кафене „Сезар“, Леони, докато свършиш. Приятно прекарване.
Леони се ентусиазира.
— Ами — реши тя — да започнем с бельото — областта, в която бе специалистка и знаеше какво точно да избере.
После продължиха с обувките, чантите, ръкавиците — тя страшно си падна по шапките… особено по голямата сламена шапка с панделката и цветята, също и по дантелените шапчици за по-официални случаи. Избра си шапка към всеки тоалет. И обувки от мека кожа, които си отиваха с малките чантички, подбрани специално към дрехите.