Айсбергът на смъртта

„Полярна мечка“ — мислено изкрещя тя. Спомни си мълвата, че сонарът „Дълбочинно око“ бе засякъл нещо. Някакво движение. Изкрещя и се понесе с нови сили напред. Взе рязко поредния завой и изведнъж подът изчезна на няколко метра пред нея. Яркият лед се губеше в мрака. Като студентка по геология тя знаеше как се нарича това — леден срез. Подобно на всеки изложен на натиск кристал ледът се Разчупваше на равни плочи. При ледниците това водеше до поява на отвесни ледени стени, каквито можеха да се открият и във вътрешността на ледниците… или на ледените острови.

Лейси заора с кънките, но инерцията и наклонът на тунела надделяха. Полетя през ръба в празното пространство. Нададе писък — достатъчно остър, за да може и сам да разпука леда. Падна в тесния улей, обгърната от всички страни от тъмнина.

Цепнатината не бе дълбока — не повече от четири метра половина — и тя се приземи на крака. Сблъсъкът с леда беше сериозен. Въпреки покритието от кевлар единият и глезен изпука. Коляното на другия и крак удари леда толкова силно, че усети болка чак в рамото си. Строполи се на пода на една страна.

Болката изпълни всичките и нервни окончания и прогони страха. Погледна нагоре към ледения ръб. Лъчът на фенера се издигна като стълб.

Застанал над пропастта, звярът се колебаеше. Взираше се надолу към нея с огромните си мъртвешки очи, отразяващи в червено светлината на лампата. Острите му нокти се забиваха в леда. Раменете му се събраха, когато съществото се наведе. Облачета пара излязоха от ноздрите му, когато от гърлото му се разнесе дълбоко ръмжене, от което сякаш въздухът затрепери.

Загледана нагоре, Лейси разбра, че преди малко бе сбъркала. Ужасът отново я обзе и изтика жалките остатъци от здрав разум в ъгълчето на съзнанието и.

Теглото му бе поне половин тон, с гладка кожа, която блестеше като намазана с мас, подобно на кожата на делфин. Главата му бе гладка, без уши, но въпреки това издадена високо и с издължена муцуна. Цепките на ноздрите бяха разположени прекалено високо, почти над раздалечените едно от друго очи.

Лейси го гледаше вцепенена. Бе прекалено едро, прекалено мускулесто, прекалено първобитно за съвременния свят. Дори в безумието си разбираше какво вижда — нещо праисторическо, подобно на гущер… но въпреки това бозайник.

И звярът я изучаваше. Устните му се изтеглиха назад по продълговатата муцуна и оголиха два реда остри зъби, ярки като прясно счупена кост на фона на розовите му венци. Острите като бръснач нокти потънаха в леда.

Някаква примитивна част от нея отвърна на хилядолетните инстинкти на хищника и жертвата. От гърлото на Лейси се изтръгна тихо скимтене.

Звярът започна бавно да се спуска в цепнатината.