Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Рейчъл се сгуши в дебелото си яке. Дъхът й излизаше на пара в студения въздух.
— Може би трябваше да изчакаме до утре.
— Не — глухо каза Сейчан. — Ако там има някакви отговори, колкото по-бързо ги научим и продължим нататък, толкова по-добре.
Грей беше съгласен, но точно в момента един пращящ огън щеше да му дойде страшно добре. Забеляза напрежението в устните на Сейчан. Погледът й бе прикован право напред.
Грей поизостана и използва момента да разгледа по-добре двете жени. Бяха пълни противоположности. Рейчъл яздеше с лекота, олюляваше се отпуснато, но готова за действие, адаптираше се към новата обстановка. Непрекъснато се оглеждаше и попиваше всичко. Сейчан пък сякаш бе тръгнала на битка. Личеше си, че е умела ездачка, но Грей я забеляза как коригира и най-малката крива стъпка на понито си. Сякаш всичко трябваше да бъде подчинено на волята й. Подобно на Рейчъл, тя също се оглеждаше, но погледът й се стрелкаше насам-натам и като че ли преценяваше всичко.
Въпреки тези разлики у двете имаше страшно много сходни неща. И двете бяха със силна воля, самоуверени, предизвикателни. И на моменти можеха да го накарат да затаи дъх само с един поглед.
Грей се застави да мисли за нещо друго, когато осъзна, че има още нещо, по което си приличат. Той нямаше бъдеще с нито една от тях. Отдавна беше затворил тази глава с Рейчъл и никога нямаше да я отвори със Сейчан.
Унесени в своите си мисли, ездачите продължаваха да пътуват през планините. През следващия час пътеката почти се изгуби сред насипи, покрити със сняг скали и черна гора. Накрая изкачиха един рид и пред тях се разкри дълбока долина. Пътят надолу бе зашеметяващо стръмен.
Уолас дръпна поводите и спря.
— Почти стигнахме.
Небето бе чисто и обсипано със звезди, така че не им бе трудно да яздят в тъмното, но сега под тях беше истинска нощ. Тъмна гора изпълваше долината.
Но това не бе всичко.
На черния фон на гората се виждаха няколко червени точки, подобни на малки лагерни огньове. Лесно можеха да не ги забележат, ако беше светло.
— Какви са тези светлини? — попита Грей.
— Горящ торф — отвърна Уолас, като духаше в шепи, за да разтопи ледените висулки по брадата си. — Голяма част от района е покрита с торф. Предимно наносни торфища.
— Това пък какво ще рече на нормален език? — попита Ковалски.
Уолас обясни, но Грей бе достатъчно запознат с темата. Торфът представляваше натрупване на гниещи растения — дървета, листа, мъх, гъби. Образуваше се на купчини във влажните места. Отлаганията често се срещаха там, където ледниците са се оттеглили и са издълбали планинските склонове, както беше в Лейк Дистрикт.
Уолас посочи към долината.
— Гората долу расте върху едно от най-дълбоките торфени блата в района. Заема хиляди хектари. Повечето от отлаганията са до три метра. Но в тази долина на някои места са измерени десет пъти по-големи дълбочини. Торфището е много старо.
— А огньовете? — попита Рейчъл.
— А, това му единственото хубаво на торфа — каза Уолас. — Гори. Използвали са го за гориво, откакто човекът се е появил тук. За готвене и отопление. Предполагам, че именно подобни естествени огньове като тези долу са дали идеята на древните хора да го използват за гориво.
— Откога горят тези огньове? — попита Грей.
— Не знам — сви рамене Уолас. — Димят си, откакто дойдох тук преди три години. Пълзят бавно под повърхността и е невъзможно да бъдат изгасени. Все си горят, подхранвани от безкрайните си запаси. Известно е, че някои подобни огньове не са угасвали векове наред.
— Опасни ли са? — попита Рейчъл.
— Да, девойко. Трябва да внимаваш къде стъпваш. Земята може да изглежда твърда, дори да е покрита със сняг, но няколко стъпки отдолу да се спотайва огнен ад. Горящи джобове торф и огнени реки.
Уолас смуши коня си с пети и започна да се спуска надолу.
— Но не се безпокойте. Знам най-безопасните пътеки. Не се отклонявайте. Дръжте се плътно зад мен.
Никой не възрази. Дори Руфъс се присламчи по-близо до господаря си. Грей извади джипиеса, за да се увери, че все още следи пътя им. На малкия екран светеше топографска карта. Линия от малки червени точки показваше как да се върнат от планините. Удовлетворен, Грей прибра устройството.
Забеляза, че Сейчан се взира в него. Щом видя, че я гледа, извърна поглед — малко по-бързо от обичайното.
Уолас ги поведе надолу на зигзаг. Сипеите и торфът правеха спускането опасно, но професорът се оказа верен на думата си. Стигнаха благополучно долината.