Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Можем да интерпретираме змея като Луцифер (или това са влечугоподобните същества?); първият звяр е илюминатите (FED-банките и Уолстрийт), поставени на трона на света и въоръжени с финансова мощ (виж също и: II Лет. 9:13, както и III Цар. 10:14 — „А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестотин шестдесет и шест златни таланта…“). Очевидна е и причината, поради която Христос изгонва лихварите от храма; той казва (Йоан 8:44): „Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си…“
Изхождайки от това, че не са много тези, които знаят какво различава FED — централната банка на Америка — от останалите централни банки, бих искал да направя кратък исторически преглед и да обясня:
В края на 19 век банките, контролирани от империята на Ротшилд, стартират широка кампания, за да получат контрол над богатата американска икономика. Европейските Ротшилдови финансират J. Р. Morgan & Со. Bank, Khun Loeb & Со. Bank, Standart Oil Со. на Джон Д. Рокфелер, железниците на Едуард Хариман и стоманодобивните заводи на Андрю Карнеги. По онова време тази връзка означава много повече от разклонение в икономиката на САЩ. През 1900 г. Ротшилдови пращат един от своите агенти, Паул Варбург, да работи заедно с Khun Loeb & Со. Bank в САЩ. Якоб Шиф и Паул Варбург стартират кампания за изграждане на „Федерална Резервна Банка“ (FED) като непоклатима частна банка на Америка.
В една реч пред нюйоркската търговска камара от 1907 г. Якоб Шиф открито заявява: „Ако не получим централна банка с удовлетворителен контрол над набавянето на кредити, тази страна ще преживее най-острата и стресираща финансова криза в историята си.“
Речено-сторено — те хвърлят САЩ във валутна криза и паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки хиляди души в цялата страна. Освен многото милиарди американски долари хаосът на нюйоркската борса носи на Ротшилдови и желания успех. Кризата е използвана като аргумент за създаването на централна банка, за да се избегнат подобни инциденти в бъдеще. По-късно Паул Варбург заявява пред банковия и валутния комитет: „Първото, което ми дойде наум в паниката, беше, че се нуждаем от една Clearing-bank (Централна банка)…“
Окончателният вариант на решението да бъде въведена Федерална резервна банка възниква на частна земя, собственост на Дж. П. Морган — остров Джекил, Джорджия. Въвеждането на FED през 1913 г. улеснява международните банкери да заздравят финансовата си власт в САЩ. Паул Варбург става първият председател на FED. Решението за Федералния резерв е последвано от 16-ти допълнителен текст в американската Конституция, който разрешава на Конгреса да облага с данък личните доходи на гражданите. Такива са последствията, след които американското правителство не може повече да печата пари, за да финансира собствените си операции. Това е първият случай в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци за доходите си.
Най-големите собственици на акции на Федералния резерв по онова време са:
1. Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;
2. Lazard Brothers Bank от Париж;
3. Israel Moses Seif Bank от Италия;
4. Waeburg Bank от Амстердам и Хамбург;
5. Lehmann Bank от Ню Йорк;
6. Khun Loeb Bank от Ню Йорк;
7. Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;
8. Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.
Заради паричната й власт конгресменът Чарлс Линдберг още тогава нарича нововъзникналата федерална банка „невидимо правителство“.
Всъщност как функционира FED? „Комитетът по свободен пазар“ на FED произвежда „федералнорезервни банкноти“ (доларови банкноти). Тези банкноти се обменят срещу облигации (дългови разходи) на американското правителство, които са „гаранти“ за FED. Облигациите се задържат от банките на FED, които, от своя страна, прибират годишните лихви. Още през 1992 г. стойността на облигациите, задържани от FED, възлизат точно на 5 000 000 000 000 долара, а данъците на данъкоплатците постоянно растат. Всичкото това богатство FED натрупва, като заема пари на американското правителство и съответно касира високи такси, а разходите на FED са само за хартия, мастило и печат. Наистина звучи абсурдно, но е факт!
Американският граждански съдия Даниел Доил Бинъм беше достатъчно дързък през 2002 г. да се обади в „San Francisco Federal-Reserve-Bank (FED)“ и да проведе повече от удовлетворителен разговор с някой си Рон Супински от Public Information Department, който тук ще цитирам дословно (П означава ПИТАЩИЯ, а Г-н С.: — г-н СУПИНСКИ):
П: Г-н Супински, „Federal Reserve System“ собственост на държавата ли е?