Крадец на сърца
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на сърца». Краткое содержание книги:
Тя не бе виждала Патрик от десет дни, от онази нощ в Приемната. През свободното си време Аманда четеше романите на Грейдън Слейк, разказите му за жени, които докосват, без да се страхуват… и позволяват да ги докосват, без да изпитват ужас. Аманда намираше надежда в думите му и жадно ги препрочиташе, сякаш като ги повтаряше, смелостта можеше да се влее в душата й.
И сега този вълшебник на надеждата стоеше пред нея и тя се чувстваше напълно спокойна.
— Трябва да призная нещо.
— Така ли? Какво?
— Сценарият ти е съвършен. Няма да променя нито дума. Можеше да ти го кажа и по телефона.
— Защо не го направи?
— Исках да се запозная с теб. Аз съм твоя почитателка.
— И аз съм ти почитател, откакто те видях преди шест години — усмихна се Джеси. — Е, доктор Прентис, ако не те чакат пациенти, защо не пийнем по чашка чай, както възнамерявахме да направим?
— Погледни — каза Стивън, стана от стола пред микроскопа и направи знак на Патрик да заеме мястото му. — Повярвай ми. Заслужава си.
Патрик се поколеба. Беше странно и обезпокоително да видиш под микроскопа собствената си тъкан и да си представиш тялото си като сбор от яркочервени клетки.
Патрик погледна предметното стъкло и видя доказателство, че костите му са приели чуждите клетки, които са здрави и се размножават.
— Синът ми Дейвид се роди преди три седмици и вече започнах да се запознавам с думите, които в днешно време употребяват децата. В случая биха казали „страхотно“.
— Да — тихо рече Патрик, без да откъсва поглед от предметното стъкло. — Страхотно.
Тази дума продължаваше да се върти в главата му, когато влезе в кабинета на Аманда. Походката му беше лека и жизнерадостна.
— Доктор Фолкнър! — изненадано го поздрави секретарката й. Мариан не познаваше лично новия завеждащ на травматологията, но като всички останали в болницата знаеше за него, за заболяването му и за извършената преди десет дни трансплантация.
Доктор Фолкнър беше блед, а лицето му изнурено, но не умираше. Вероятно беше малко психически разстроен, докато чакаше да разбере каква ще бъде съдбата му и се нуждаеше от съветите на доктор Прентис.
— Доктор Прентис ли искате да видите?
— Да, ако е възможно.
— Съжалявам, но тя не е тук. Всъщност, в момента дори не е в болницата.
— Така ли?
— Доктор Прентис обсъжда някакъв сценарий с Грейдън Слейк.
„Ариел“ беше само на три пресечки. Аманда убеди Джеси, че е свикнала да ходи с обувки на високи токчета и разстоянието няма да е проблем. Тя вървеше грациозно и с лекота и Грейдън Слейк, който пишеше за безстрашни жени, я гледаше с уважение.
Двамата седнаха в уединено сепаре. Аманда искаше да признае какво означават за нея романите му, но още не бе събрала смелост. Докато пиеха чай, тя му разказа какво друго харесва в книгите му.
— Ти не търсиш оправдания за отрицателния герой. Нито обясняваш, нито извиняваш лошото поведение, дължащо се на някакъв ужас, преживян в детството.
Джеси се усмихна иронично.
— Не си заслужава да правиш симпатични отрицателните герои, Аманда. Читателят не иска неяснота.
— Но това не е само отстъпка от комерсиалността, нали? Ти пишеше за онова, в което вярваш.
Изражението му стана сериозно.
— Да. Мисля, че всеки — поне като възрастен — е отговорен за избора, който прави, независимо какво се е случило, когато сме били твърде млади, за да избираме. Имаш право. Не оправдавам отрицателните си герои. Не изпитвам състрадание към тях. Не бих станал много добър психиатър, нали?
— Напротив. Ти разбираш злото, което отрицателните ти герои нанасят на другите.
— Срещаш ли се с хора, които са били обидени и наранени?
— Да.
— Вероятно разговаряш с жени и може би с деца, които са били изнасилени?
— Да.
— Тогава сигурно познаваш Гейбриела Феърфакс.
— Разбира се. Но съм изненадана, че ти я познаваш. Убеден ли си, че не си психиатър?
— Категорично. Аз съм само писател, който долавя общественото съзнание. Чета списания и от време на време дори гледам телевизионни дебати. Понякога показват слушания в Конгреса. И госпожа Феърфакс. — „И безпристрастният й разказ за изнасилването й. Гейбриела убеди конгресмените и телевизионната аудитория, че насилникът е заловен и наказан. Но от уважение към семейството му, които също са жертви, отказа да каже името му.“ — Мислиш ли, че госпожа Феърфакс говори истината, Аманда?
— Искаш да кажеш дали напълно се е съвзела от преживяването?
— Да. Изглежда забележително… невредима.
— Така е. Но тя всъщност не е била изнасилена и е била осемнайсет-деветнайсетгодишна и е имала сексуален опит, когато е станал онзи инцидент. Тези две обстоятелства може определено да отслабят травмата.